Той сви многозначително рамене.
— Опитвам се да не го правя. Долавянето на чужди мисли е най-вече дразнещо, но когато си млад, не се замисляш особено. Просто го правиш. И те го правят непрекъснато.
— Аз… Това е лудост. Могат да четат мисли? Какво друго могат да правят?
Чувствах се така, сякаш бях паднала през заешката дупка и се бях озовала в комикс за X-мен. Опитах се да си припомня какво си бях мислила в присъствието на Арчър. Бях сигурна, че в някой момент съм си мислила за бягство и…
— На никого не съм казал нищо, което съм доловил от теб — обясни той.
— О, боже… Правиш го и в момента. — Сърцето ми запрепуска. — И защо да ти вярвам?
— Може би защото никога не съм те молил да ми вярваш.
Примигнах. Не беше ли казал и Люк нещо подобно?
— И защо не си съобщил на Нанси?
Той отново сви рамене.
— Това няма значение.
— Напротив. Определено има…
— Не. Няма. Не и в момента. Виж, не разполагаме с много време. Бъди внимателна около основите. Долових това, което ти каза. Гледала ли си филма „Джурасик Парк“?
— Мм… да.
Какъв странен въпрос.
На устните му се появи кисела усмивка.
— Помниш ли рапторите? Да пуснеш основите навън, е все едно да отключиш вратите на клетка с раптори. Разбираш ли какво ти казвам? Тези основи, най-новото поколение, са напълно различни от предишните. Те еволюират и се приспособяват към всяка ситуация невероятно бързо. Способни са на неща, които дори аз не мога да си представя. Дедал вече се затрудняват да ги обуздават.
Опитвах се да осмисля думите на Арчър. Здравият ми разум отказваше да го приеме, макар да знаех, че живея в свят, в който всичко е възможно. Все пак бях хибрид между човек и извънземно.
— Защо основите са по-различни?
— Дадоха им „Прометей“, за да подобрят интелекта и способностите им — изсумтя Арчър. — Не им беше необходим. Но при тях проработи добре, не като при клетия Ларджънт.
Размазаното тяло на Ларджънт проблесна в съзнанието ми и аз примигнах.
— Какво представлява серумът „Прометей“?
Той ме изгледа скептично.
— Знаеш кой е Прометей в гръцката митология. Не мога да повярвам, че вече не си се досетила.
Леле, добър начин да ме накара да се чувствам глупава.
Той се засмя.
Изгледах го свирепо.
— Четеш ми мислите, нали?
— Съжалявам. — Май изобщо не съжаляваше. — Сама го каза. На Прометей се приписва създаването на човечеството. Замисли се. Какво правят Дедал?
— Опитват се да създадат съвършения вид, но това не ми помага особено.
Той поклати глава, протегна се и потупа лакътя ми.
— След като мутира, ти дадоха серум. Това беше първият серум, който Дедал създадоха, но те искат нещо по-добро, нещо по-бързо. „Прометей“ е това, което тестват в момента, и то не само на хора, излекувани от луксианци.
— Аз… — Първоначално не го разбрах, после си спомних за торбите в стаята, в която болните пациенти получаваха лекарства, създадени от Дедал. — Дават го и на болни хора, нали?
Той кимна.
— Това означава, че „Прометей“ е ЛХ-11? — Когато той отново кимна, се опитах да спра със заключенията, за да не стане прекалено любопитен. — Защо ми го казваш?
Той се завъртя леко и отново задвижи асансьора. Изгледа ме настоятелно и накрая каза само:
— Имаме общ приятел, Кейти.
Седемнайсета глава
Кейти
Изгарях от нетърпение да остана за няколко мига насаме с Деймън. Не бяхме злоупотребявали с възможността да се срещаме в банята, тъй като знаехме, че те точно това искат. Сякаш след цяла вечност усетих познатото гъделичкане по врата. Изчаках няколко минути, след което влетях в банята и почуках леко на вратата към неговата килия.
Той се появи за секунда.
— Липсвах ли ти?
— Я направи твоя светлинен номер. — Пристъпях от крак на крак. — Хайде.
Изгледа ме странно, но след миг блестеше като комета.
Какво има?
Бързо му разказах всичко за зловещото дете в коридора, предадох му думите на Арчър за това какви са основите и какво представлява „Прометей“ и накрая му съобщих репликата на Арчър, че имаме общ приятел.
Не вярвам на нищо, но или Арчър не е разказал на никого това, което е доловил от теб и мен, или го е направил и поради някаква причина все още не са ни наказали.