Скръстих ръце и прикрих спринцовката. Усърдно последвах Деймън и Арчър навън, като очаквах някой да ме потупа по гърба.
Никой не го направи.
Никой не ми обръщаше внимание покрай вълнението от потенциално успешната мутация. Винаги беше така в тези моменти. Единствено Арчър ми хвърляше по едно око и ако надничаше в мислите ми, определено запазваше наученото за себе си.
Не се бях замисляла за тези неща, когато сграбчих серума. Но сега, като го стисках в ръката си, осъзнах, че ако ме хванат, горчиво ще съжалявам. Както и Деймън. Ако Арчър в момента четеше мислите ми и ако не работеше за Люк, бяхме напълно прецакани.
Продължихме към асансьора, а Нанси и новомутиралият хибрид тръгнаха в другата посока. Бяхме сами — само тримата, — когато вратите на асансьора се затвориха. Почти не можех да повярвам на късмета си. Сърцето ми туптеше от вълнение и страх, все едно китарист изнасяше самостоятелен концерт.
Побутнах Деймън по ръката и привлякох вниманието му. Той ме погледна и аз сведох очи към ръката си, разтваряйки внимателно пръсти. Виждаше се единствено връхчето на спринцовката. Ококори блестящите си очи.
В този момент и двамата осъзнахме какво означаваше това. С ЛХ-11 в ръка нямахме време за губене. Някой щеше да забележи липсата, а може би дори камерата бе уловила кражбата ми. Трябваше да действаме сега или никога.
Вратите на асансьора се затвориха и Арчър се обърна към нас. Деймън тръгна напред, но Арчър изстреля ръка. Сърцето ми се качи в гърлото, когато докосна контролното табло. Асансьорът не помръдна.
Арчър сведе поглед към ръката ми и наклони леко глава.
— Сдобила си се с ЛХ-11? Боже. Вие двамата се… Мислих, че няма да го направите. Люк каза, че ще успеете. — Очите му проблеснаха срещу Деймън. — Наистина смятах, че няма да се справите.
Сърцето ми туптеше толкова бързо, че впих пръсти в иглата.
— И какво ще направиш с нас? — попитах.
— Знам какво си мислите. — Вниманието на Арчър бе насочено към Деймън. — Чудите се защо аз не занеса серума на Люк. Не за това съм дошъл, пък и нямаме време за обяснения. Ще открият липсата съвсем скоро. — Настъпи кратка пауза и той отново се обърна към мен. — А това, което планираш, е налудничаво.
Мислех си за основите, но в момента си представях как Доналд Дък танцува степ. Трябваше да предпазя съзнанието си от Арчър.
Той свъси вежди.
— Сериозно ви говоря — каза той, свали баретата си и я набута в задния си джоб. — Какво точно искате да постигнете? Планът ви ще се провали.
— Голям си всезнайко — обади се Деймън и изпъна рамене. — И хич не те харесвам.
— Не ми пука — Арчър се извърна към мен. — Дай ми спринцовката.
Стиснах още по-силно иглата.
— За нищо на света.
Той присви очи.
— Добре. Знам какво възнамерявате да направите. Предупредих ви, но смятате да пуснете на свобода изродите. И после какво? Ще се опитате да избягате? Като изключим факта, че не знаете как да стигнете до другата сграда, ще се нуждаете от ръцете си, пък и Кейти не би искала да се убоде на иглата. Доверете ми се.
Обзе ме колебание.
— Не разбираш. Винаги, когато се доверим на някого, се проваляме. Ако ти я дам…
— Люк никога не ви е предавал, нали? — Когато поклатих глава, Арчър направи гримаса. — А аз никога не бих предал Люк. Макар че малко ме е страх от малкото лайно.
Погледнах Деймън.
— Ти какво мислиш?
Настъпи тишина. После Деймън каза:
— Ако ни прецакаш, нищо няма да ме спре да те убия, заклевам се. Разбираш ли?
— Но все някак трябва да изнесем ЛХ-11 — намесих се аз.
— С вас съм, дори да не ви харесва — каза Арчър и намигна. — Чувам, че навън има някои добри ресторанти, които си струва да посетя.
Спомних си как казах на Арчър, че не е живял нормален живот. По някаква причина това ме улесни. Не разбирах защо той иска да помогне на нас или на Люк, нито защо не го е направил по-рано, но вече наистина бяхме отишли твърде далеч и нямаше връщане. Преглътнах мъчително и му подадох спринцовката, чувствайки се така, сякаш му подавах живота си. И в известен смисъл точно това правех. Той я взе, измъкна баретата си и я уви около спринцовката. После пъхна пакета в предния си джоб.
— Да се захващаме за работа — каза Деймън, огледа Арчър, а после се протегна към мен и стисна ръката ми.