— Носиш опал? — попита Арчър.
— Да. — На устните му се появи предизвикателна усмивка. — Увлечението на Нанси по мен е полезно, а? — Той размаха китката си и червеното в опала заблещука. — Време е да бъдем готини.
— Превърни се в Нанси. — Арчър натисна бутона за етажа. — Бързо.
Тялото на Деймън проблесна и се промени. Той се смали с няколко сантиметра. Къдриците му се изправиха, появи се тънка, тъмна коса, прибрана на опашка. Изражението му се разми напълно. Израснаха му гърди. Чак тогава разбрах накъде биеше. Миг по-късно до мен стоеше Нанси Хъшър.
Но не беше Нанси.
— Толкова е странно — прошепнах и се огледах за някакъв издайнически знак, че той/тя все още е Деймън.
Тя се ухили самодоволно.
Беше си Деймън.
— Мислиш ли, че ще свърши работа? — попитах го аз.
— Бих казал, че чашата е наполовина пълна.
Прибрах няколко кичура зад ухото.
— Това е успокояващо.
— Ще освободим децата, после пак ще се качим в този асансьор и ще тръгнем към приземния етаж. — Той изгледа Арчър с цялата властност, на която бе способна Нанси. — Ще дам опала на нея, когато излезем. — Той ме погледна. — Недей да спориш с мен. Ще ти трябва, защото ще се наложи да тичаме, при това по-бързо откогато и да било. Ще се справиш ли?
Донякъде планът не ми харесваше. Навън нямаше нищо, освен пустеещи територии в продължение на стотици километри. Но все пак кимнах.
— Е, поне знаем, че няма да те убият. Прекалено си готин.
— Факт. Готова ли си?
Исках да кажа „не“, но казах „да“ и Арчър натисна копчето за деветия етаж. Когато асансьорът се понесе, сърцето ми заби учестено.
Спряхме на петия етаж.
Мамка му. Не това беше планът.
— Всичко е наред — каза Арчър. — Така се стига до сграда Б.
В стомаха ми се надигна ужас, когато излязохме на широкия коридор. Всичко това можеше да е капан, но вече наистина нямаше връщане назад.
Арчър сложи ръка на рамото ми, както обикновено правеше, когато ме придружаваше из сградата. Дори и да бе недоволен, Деймън не го показа. Изражението му запази своята хладна безизразност, така типична за Нанси.
В коридора имаше хора, но никой не ни обърна внимание. Стигнахме до края на коридора и влязохме в по-широк асансьор. Арчър натисна бутон със знак Б и асансьорът потегли. След като спря, минахме по друг коридор и взехме друг асансьор; той натисна копчето за деветия етаж.
Девет етажа под земята. Олеле.
Изглежда, младите основи трябваше да преодолеят доста препятствия по пътя към свободата, но пък те си бяха Айнщайнчета.
С пресъхнала уста се опитах да овладея пулса си, та да не получа сърдечен удар. След секунди асансьорът спря и вратите се отвориха. Арчър отстъпи настрани и позволи на мен и Деймън да минем първи. С крайчеца на окото си видях как натиска бутона за изчакване.
Асансьорът се бе отворил в малко преддверие без прозорци. Двама войници стояха на пост пред една двойна врата. Изправиха се веднага, щом ни зърнаха.
— Мадам Хъшър. Офицер Арчър — каза този вдясно и кимна. — Мога ли да попитам защо я водите тук?
Деймън пристъпи напред и събра длани по фаталния начин на Нанси.
— Реших, че би било добре за нея да види най-големите ни постижения в собствената им среда. Може би това ще й помогне да разбере какво точно правим.
Наложи се да стисна устни, тъй като думите, които излязоха от устата му, толкова подхождаха на Нанси, че щях да прихна. И то не с нормален смях, а с налудничаво, истерично хихикане.
Охранителите размениха погледи и господин Дърдорко пристъпи напред.
— Не съм убеден, че идеята е добра.
— Да не би да оспорваш нарежданията ми? — попита Деймън с възможно най-презрителния тон на Нанси.
Прехапах долната си устна.
— Не, госпожо, но тази зона е забранена за всички от персонала, които нямат достъп, и… и за гости. — Господин Дърдорко ме погледна, след това отправи взор към Арчър. — Това са ваши заповеди.
— Значи аз мога да доведа, когото си пожелая, нали?
С всяка секунда губехме време. Ръката на рамото ми се стегна и аз знаех, че дори Арчър мисли същото.
— Д-да, но това противоречи на протокола — предаде се господин Дърдорко. — Не можем…
— Знаеш ли? — Деймън направи крачка напред и погледна нагоре. Не виждах камери, но това не значеше, че няма. — Впиши това в протокола!