Деймън/Нанси протегна ръка и от дланта му изникна светкавица. Тя се раздели на две и се удари в господин Дърдорко и в мълчаливия охранител. Те се свлякоха на земята, от телата им се понесе дим. Миризмата на опърлени дрехи и плът достигна до носа ми.
— Е, това е един възможен начин — каза сухо Арчър. — Вече няма връщане.
Деймън/Нанси го изгледа.
— Можеш ли да отвориш вратата?
Арчър пристъпи напред и се наведе. Червената светлинка на таблото стана зелена. Чу се звук от изпускане на въздух и вратите се отвориха.
Тъй като почти очаквах някой да изскочи срещу нас с пушка в ръце, сдържах дъха си, докато вървяхме из широкото общо помещение на деветия етаж.
Никой не ни спря, но някои от служителите, обикалящи наоколо, ни изгледаха подозрително.
Етажът изглеждаше различно от онези, които бях виждала — оформен като кръг с няколко врати и дълги прозорци. В средата имаше нещо, което ми напомняше на болнично гише за информация.
Арчър свали ръката си. Усетих как нещо хладно притиска дланта ми. Погледнах надолу и с изненада видях, че държа пистолет.
— Без предпазител е, Кейти. — Той пристъпи до Деймън. Продължи с тих глас: — Трябва да действаме бързо. Виждате ли онези двойни врати? Там трябва да са децата по това време на деня. — Направи пауза. — Вече знаят, че сме тук.
Хлад плъзна по гърба ми. Пистолетът внезапно стана твърде тежък.
— Е, това въобще не е зловещо — каза Деймън и ме погледна. — Стой наблизо.
Кимнах и закрачихме към двойните врати с двете малки прозорчета. Арчър вървеше плътно зад нас.
Един мъж пристъпи към нас.
— Госпожо Хъшър…
Деймън замахна настрани и удари мъжа в гърдите. Мъжът полетя във въздуха, бялата престилка се развя край него като крила на птица и миг по-късно той се удари в прозореца на гишето за информация. Стъклото се напука, но не се счупи, а мъжът се плъзна надолу.
Някой изкрещя, звукът бе разтърсващ. Друг мъж в престилка се затича към входа на гишето. Арчър се завъртя и го улови за врата. След секунда бяло петно прелетя пред лицето ми и се блъсна в противоположната стена.
Настана меле.
Арчър блокира входа на гишето, в което сигурно имаше неща, до които не биваше да стигнат други, и замята атакуващите един през друг из въздуха. Накрая целият останал персонал се струпа пред вратата — вратата, през която искахме да минем.
Деймън застана пред тях и зениците му побеляха.
— Ако бях на ваше място, щях да се отместя.
Повечето се разбягаха като плъхове. Двама останаха.
— Не можем да ти го позволим. Не знаеш на какво са способни…
Аз насочих пистолета.
— Отместете се.
Те се отместиха.
Което беше добре, тъй като никога не бях стреляла с пистолет. Не че не знаех как се използва, но за да натиснеш спусъка, не се изисква само да свиеш пръст, а много повече.
— Благодаря ви — казах и на мига се почувствах глупаво.
Деймън се затича към вратата, все още в образа на Нанси. Видях панел и осъзнах, че се нуждаем от Арчър. Тъкмо щях да се обърна към него, когато звукът на отключваща се врата изкънтя в помещението. Завъртях се, дъхът ми заседна в гърдите, вратите се отдръпнаха към стените.
Деймън отстъпи назад. Аз също. Никой от нас не бе подготвен за това.
Мика ни посрещна на вратата на класната стая. Всички столове бяха заети от малки момчета на различна възраст. Еднакви прически. Еднакви черни панталони. Еднакви бели ризи. Всички изглеждаха притеснително интелигентни и бяха обърнали глави към нас. На пода в предната част на класната стая лежеше жена по лице.
— Благодаря ти — усмихна се Мика и пристъпи към нас.
Спря пред Арчър и вдигна ръка. Около китката му имаше черна гривна.
Безмълвно Арчър опипа гривната. Чу се леко кликване, след което гривната издрънча на пода. Нямах представа какво е това, но се досетих, че е нещо важно.
Мика се обърна към хората от персонала, които се бяха скупчили в единия край на стаята. Наклони глава.
— Всичко, което искаме, е да си играем. Никой не ни позволява да си играем.
Тогава започнаха писъците.
Служителите закапаха по земята на мига. Падаха на колене и залитаха напред. Мика продължи да се усмихва.
— Хайде — каза Арчър и блъсна един стол към вратата.
Нагласи го така, че да държи вратата отворена.