От гъстия дим се появи войник. Аз се надигнах и размахах електрошоковия пистолет.
— О, не, няма да успееш — каза той, хвана ръката ми с двете си длани — над и под лакътя — и я изви.
Болка плъзна по ръката ми и обхвана раменете ми. Задържах се и извъртях тялото си така, че да се измъкна от бруталната хватка. Войникът беше обучен и дори след всичките усилия, които хората от Дедал бяха вложили в моите тренировки, пак не можех да се меря с него. Той улови ръката ми отново — болката бе по-остра и по-силна. Изпуснах електрошока, а войникът стовари ужасяващ удар в челюстта ми.
Не знам какво стана след това. Държах другия пистолет в лявата си ръка. Ушите ми пищяха. Очите ми се замъглиха от пушека. Мозъкът ми превключи на режим оцеляване. Стрелях с пистолета. Топла течност плисна лицето ми.
Тъй като пистолетът бе в лявата ми ръка, не се бях прицелила съвсем точно. Бях го простреляла в лявата страна на гърдите. Дори не бях сигурна къде се бях целила, но все пак бях успяла. Последва клокочещ звук, който ми стори много странен, тъй като го чух въпреки писъците, крясъците и гърмежите. Повдигаше ми се.
Някой ме докосна по рамото.
С писък се извърнах и едва не застрелях Деймън. Сърцето ми почти спря.
— Мамка му! Изкара ми ангелите.
— Трябва да живееш, котенце. Не така се оцелява.
Изгледах го и се промъкнах край задната част на джипа. Смрачаващото се небе сякаш ни зовеше като сирена. Арчър беше на няколко джипа от нас. Забеляза ни, огледа терена и кимна.
— Чакай — каза Деймън.
Дашър изникна от една от вратите, заобиколен от охранители. Обикновено пригладената му коса бе разрошена. Униформата му беше смачкана. Разглеждаше отломките и редеше някакви заповеди, които не можех да чуя.
Деймън вдигна поглед, очите му проблеснаха като прожектори. Появи се полуусмивка и той ми смигна.
— Следвай ме.
Пристъпвахме назад, прокрадвайки се край джипа. Надникнах през разкъсаните платна и забелязах, че теренът отстрани е чист. Деймън изтича до няколко коли и спря пред метална тръба, която стигаше до тавана.
Сложи ръце на гредата и Изворът припламна от пръстите му. Светлина се понесе по тръбата и плъзна из тавана. Крушките избухнаха една след друга. Светлината в хангара намаля и настана почти пълен мрак.
— Яко — изрекох аз.
Деймън се засмя и стисна ръката ми. Затичахме отново и достигнахме до Арчър. Зад нас се чуха уплашени гласове. Настъпилият хаос ни позволи да тръгнем към задния изход, в противоположна посока на хората на Дашър. Но след като излязохме от прикритието на джиповете, бледото небе ни освети достатъчно ясно.
Дашър ни забеляза мигновено.
— Спрете! — изврещя той. — Няма да успеете. Не можете да избягате! — Избута охранителите, буквално ги изблъска от пътя си. Беше напълно откачил, може би защото осъзнаваше, че златното момче на Нанси е на няколко крачки от свободата. — Няма да се измъкнете!
Деймън се обърна.
— Нямаш представа колко много исках да го направя.
Дашър отвори уста и Деймън протегна ръка. Невидимият тласък на Извора вдигна сержанта във въздуха и го запрати през помещението като парцалена кукла. Удари се в стената и се строполи. Деймън хукна към него.
— Не! — извика Арчър. — Нямаме време за това.
Беше прав. Исках Дашър да си получи заслуженото, но можеха да ни пленят всяка секунда. Дръпнах Деймън към притъмняващия изход на хангара.
— Деймън — настоях аз. — Трябва да вървим!
— Този тук е богопомазан, кълна се!
Деймън се обърна със стиснати зъби.
Звукът от тропота на ботуши отекна във въздуха като гръм. Арчър притича напред.
— Залегнете!
Деймън ме хвана през кръста и двамата се наведохме. Така впи тяло в мен, че едва не ме смаза. През тънките процепи между ръцете му видях как Арчър поставя ръце върху задната страна на един джип. Не знам как го направи, но превозното средство с тегло почти три тона полетя във въздуха като фризби.
— Мили боже! — възкликнах.
Джипът се удари в другите. Подобно на домино, той предизвика верижна реакция, унищожи почти всички съоръжения по пътя си и войниците се разбягаха.
Деймън скочи на крака и ме вдигна със себе си. Издърпа сребърната гривна от ръката си и я постави на моята. Почти веднага през мен потече енергия. Изтощението изчезна, дробовете ми се разшириха и мускулите ми се стегнаха. Все едно бях погълнала няколко дози чист кофеин. Изворът се пробуди, потоци топлина закипяха из вените ми.