Погледът ми попадна на зелена плюшена кукла с кръгла глава и големи черни очи. Взех я и се намръщих. Защо, по дяволите, хората си въобразяваха, че извънземните изглеждат така нелепо?
Мъжът на рецепцията се засмя.
— Ако се кефиш на извънземни, попаднал си на точното място.
Ухилих се.
— Нали знаеш, че си на около сто и трийсет километра от Зона 51? Доста хора минават оттук, надявайки се да видят НЛО. — Очилата се плъзнаха по носа му. — Естествено не навлизат в Зона 51, но се опитват да стигнат възможно най-близо.
Оставих куклата на мястото й и се обърнах към автомата за закуски.
— Вярваш ли в извънземни?
— Цял живот съм прекарал тук, синко, и доста необясними неща съм виждал в небето. Или са извънземни, или е правителството. И в двата случая не е на добре.
— Така си е — отговорих и взех всички възможни продукти със съдържание на захар. Добавих и хотелска торбичка с надпис „Сред нас са“, един от онези жалки телефони за еднократна употреба и няколко други неща, които ми направиха впечатление. Преди да тръгна към рецепцията, грабнах и глупавата извънземна кукла.
Докато плащах, огледах паркинга. Нищо не се случваше, но все пак нямах търпение да се върна при Кити.
— Отвън има хладилник, ако ти трябва. — Той ми подаде торбичката. — Ако искаш да останеш за още една нощ, просто ела.
— Благодаря — обърнах се и погледнах часовника на стената.
Беше малко след единайсет. Определено имах чувството, че е доста по-късно. И беше адски странно, че градът е замрял толкова рано.
Навън извадих ключа от джоба си и чак след като свих зад ъгъла, приех образа, който Кити познаваше.
Тя чакаше там, където я бях оставил, облегната на стената, гърбът й оставаше в сянка. Умница. Обърна се и приглади косата си с ръце.
— Как мина?
— Чудесно — бръкнах в чантата. — Взех ти нещо.
Тя наклони глава.
— Преносима баня?
— По-добро. — Извадих плюшеното извънземно. — Напомни ми за теб.
Прозвуча кратък дрезгав смях. Тя взе играчката и усетих как гърдите ми се стягат. Дори не си спомнях последния път, когато я бях чул да се смее.
— Прилича на теб — каза тя. — Ще го нарека Ди Би.
— Страхотен избор. — Сложих ръка на рамото й. — Хайде, нека влезем в стаята. Банята те чака.
Тя притисна Ди Би към гърдите си и въздъхна.
— Нямам търпение.
Стаята не беше толкова неприветлива, колкото очаквах. Наскоро бе почистена, а миризмата на освежител и чисти чаршафи беше сравнително приятна. Двойното легло бе приготвено за спане. Срещу него бе разположено бюро, а върху него имаше телевизор, който изглеждаше така, сякаш щеше да предава зле по всяко време на денонощието. До телевизора беше сбутана масичка.
Оставих покупките на масата и огледах банята.
Имаше хавлии, сапун и основните необходими принадлежности, което беше добре, тъй като бях забравил да купя. Върнах се в стаята и заварих Кити права; все още притискаше Ди Би към себе си. Реших, че е много сладка, когато е мръсна, потна и изцапана с кръв, макар да беше смешно, а и странно.
— Нали може да се изкъпя първа? — попита тя. — Защото се шегувах. Няма да те пребия.
Искрено се засмях.
— Влизай в банята, преди да съм те набутал там.
Тя сбръчка носле и постави Ди Би на леглото така, сякаш извънземното възнамеряваше да погледа телевизия. После остави пистолета на нощното шкафче.
— Ще бъда бърза.
— Къпи се спокойно.
Тя се поколеба за миг. Понечи да каже нещо, но се отказа. Хвърли ми поглед и изчезна в банята. Душът изсъска светкавично. Усмихнах се.
Взех торбичката, извадих телефона за еднократна употреба и отворих пакета. Беше зареден за сто минути. Исках да звънна на сестра си и брат си, но беше рисковано да го направя толкова скоро. Оставих телефона и погледнах през прозореца. Виждаха се и пътят, и паркингът — просто идеално.
Докато надничах зад червените завеси, се питах колко време е нужно на Арчър, за да ни намери, и дали въобще щеше да го направи. Съдбата на Арчър не ме вълнуваше, колкото и гадно да звучеше. Не че не оценявах какво бе направил за нас, но просто не можех да се притеснявам и за друг. Успяхме да избягаме. И никога нямаше да се върнем там. Бих избил цяла армия, бих опустошил цял град, бих потопил света в хаос, само и само да предпазя Кити от онова място.