Двайсета глава
Кейти
Горещата струя бе отмила мръсотията и всички други гадости, залепнали по кожата ми. Завъртях се няколко пъти и най-сетне застанах на място и притиснах треперещите си ръце към лицето си. Използвах малкото шишенце с шампоан два пъти и трябваше да изляза. Ала усещането да седя под душа в тази баня с ръждиви петна по тръбите и неравен под бе толкова различно от онова в баните на министерството, че исках да остана тук. Сякаш бях в мехур, защитена от реалността.
Водата се изливаше върху тялото ми, стичаше се край белезите по гърба ми, събираше се в краката ми. Свалих ръце и погледнах надолу. Каналът, изглежда, беше запушен, водата се оттичаше бавно и се събираше по пода. Имаше розов нюанс.
Преглътнах и завъртях кранчетата. Взех кърпа и я увих около себе си, като придържах горния край. Постарах се да подсуша косата си. Направих го методично. Увий. Стисни. Увий. Стисни. Когато приключих, осъзнах, че нямам повече оправдания да се крия в банята.
Точно това правех. Криех се. Нямах представа защо, само знаех, че тялото ми бе насинено и обгорено, твърде разголено. Избягахме. Бяхме свободни. Това наистина беше повод за радост, но далеч не бяхме в безопасност. Не знаехме какво е станало с Арчър, нито накъде ще тръгнем след това. Какво щях да правя с живота си, който бях оставила в Питърсбърг — мама, училището, книгите…
Трябваше да се появя, преди Деймън да си помисли, че съм припаднала.
Стиснах кърпата и излязох от банята. Деймън стоеше до прозореца с изпънат гръб като часовой. Извърна се и ме огледа от главата до петите. Лампата до леглото бе запалена. Беше мрачно, но когато той ме погледнеше, се чувствах така, сякаш срещу мен бе насочен прожектор. Присвих пръстите на краката си.
— По-добре ли си? — попита той, без да се отмести от прозореца.
Кимнах.
— Много по-добре. Може да е останала малко топла вода.
Усмихна се едва.
— Знаеш ли коя дата е? — попита той. Поклатих глава и той посочи бюрото. — Там има ежедневен календар, от онези, на които всеки ден късаш най-горния лист. Трябва да е осемнадесети август.
— Божичко — прошепнах, много притеснена. — Нямало ме е… почти четири месеца.
Той не отговори.
— Знаех, че са минали доста дни, но времето там течеше странно — продължих аз. — Не предполагах, че съм била затворена толкова дълго. Четири месеца…
— Цяла вечност, нали?
— Да. Наистина. — Приближих се до леглото. — Четири месеца. Мама сигурно ме смята за мъртва.
Той отново се обърна към прозореца. Рамената му издаваха напрежение. След известно време каза:
— Купих ти чисти дрехи. В чантата са. Мисля, че блузката ще ти хареса.
— Благодаря ти.
— Не беше нищо особено, котенце.
Прехапах устни.
— Деймън… — Той се обърна, очите му бяха неестествено ярки. Две красиви зелени очи. — Благодаря ти за всичко. Нямаше да се измъкна от там, ако…
Внезапно застана пред мен и обхвана лицето ми. Поех си дъх изненадана; той сведе чело към моето.
— Не ми благодари. Нямаше да изпаднеш в подобно положение, ако не бях аз. Не бива да ми благодариш за нещо, което исках и трябваше да направя.
— Вината не е твоя — казах. Наистина смятах така. — Съзнаваш го, нали?
Той ме целуна по челото.
— Ще отида да се измия. В торбата има и храна, ако си гладна. Ако не, опитай да поспиш.
— Деймън…
— Знам, котенце. Знам. — Той отпусна ръце и на устните му се появи присъщата му високомерна усмивка. — Ако някой се появи, докато съм под душа, дори да е Арчър, не го пускай, чу ли?
— Вратата едва ли ще го спре.
— Затова е пистолетът. Мисля, че няма да ни прецака, но предпочитам да играя на сигурно.
Имаше право, но докато го гледах как взема чифт панталони и влиза в замъглената баня се замислих — ненавиждах дори само мисълта да вдигна оръжието отново. Щях да го сторя, ако се наложеше, но се надявах никога вече да не ми се наложи. Беше глупаво, тъй като най-вероятно насилието в моето ежедневие далеч не бе приключило.
Взех торбата и я сложих на леглото. Седнах и зарових в нея; водата в банята потече. Вдигнах глава и спрях поглед на затворената врата. Изчервих се. Деймън беше под душа. Съвсем гол. Аз бях по хавлия. Бяхме сами, за първи път от месеци, в тъмната мотелска стаичка.