Стомахът ми се сви.
Лицето ми пламна. Намръщих се.
Как въобще можех да мисля за подобни неща точно сега? През изминалите няколко месеца чувах безброй пъти как Деймън се къпе. Това не беше романтично пътуване, освен ако не приемем укриването от министерството за любовна игра.
Поклатих глава и отворих торбичката. Открих какви ли не сладки лакомства. Очите ми се насълзиха, защото знаех, че ги е купил за мен. Беше толкова грижовен дори когато не го забелязвах.
Извадих содата и я оставих на масата до чипса и сладките. Усмихнах се. А като зърнах тениската, така се ухилих, че само дето не си цепнах устата, толкова непознато бе усещането. Погледнах играчката.
— Ди Би…
Върнах се на леглото. В торбичката намерих джапанки. Страхотно. Не исках повече да виждам изцапаните с кръв гуменки. Пъхнах ръка в торбата още веднъж и напипах квадратна кутия. Извадих я.
Топлина заля лицето ми и очите ми едва не изскочиха.
— О!… Ехаааа.
Водата спря и след секунда Деймън излезе. Долнището бе ниско под кръста му, кожата му бе влажна и блестеше. Погледнах корема му и капките вода, които се стичаха надолу и се скриваха под ластика на долнището. Аз все още бях по кърпа.
В ръката си държах кутия презервативи.
Лицето ми гореше.
Той вдигна вежда.
Огледах кутията, а после се взрях в него.
— Доста си самонадеян, а?
— Просто съм подготвен за всичко. — Тръгна към леглото по начин, по който само той можеше да го направи, без да изглежда противно. — Но съм малко разочарован, че върху тях няма нарисувани извънземни.
Дъхът ми заседна в гърлото.
— Що за мотел е този, та да предлага презервативи?
— Любимият ми мотел. — Взе кутията от ръцете ми. — Май през цялото време си гледала кутията, вместо да хапнеш.
Засмях се — истински, отривист смях.
Очите на Деймън се разшириха и припламнаха. Кутията се изплъзна от пръстите му и тупна на килима.
— Направи го отново — каза той рязко.
Гласът му ме накара да потръпна.
— Какво да направя?
— Засмей се. — Той се наведе към мен, докосна лицето ми. — Искам отново да чуя смеха ти.
Исках да се засмея заради него, но цялата шеговитост се бе изпарила под зоркия му поглед. Чувствата се надигнаха в мен като балон, вързан на тънък конец. Понечих да кажа нещо, но не знаех какво. Мускулите ми се напрегнаха. Сякаш в корема ми имаше рояк пеперуди, които всеки момент щяха да полетят навън. Вдигнах ръка и го погалих. Наболата брада погъделичка ръката ми; сърцето ми потръпна. Прокарах длан по брадичката му, после надолу по врата и раменете му. Той трепна при допира ми, гърдите му се издигнаха рязко.
— Кити.
Той произнесе името ми така, сякаш мълвеше молитва.
Не можех да извърна поглед и за момент, стоях като вцепенена, после се изпънах и допрях устни до неговите. Лекият допир разтресе тялото ми. Раздвижих устни. Отново опознавах вкуса на неговите. Странно, но сякаш го целувах за първи път. Сърцето ми препускаше, а в мислите ми цареше хаос.
Деймън прокара ръка през косата ми, сви пръсти на тила ми. Целувката стана по-чувствена, усетих я с цялото си тяло. Останахме само ние — само ние в целия свят. Всичко друго се изпари. Проблемите не изчезнаха, но сякаш бяха отложени за неопределено време. Целувахме се така, сякаш бяхме жадни един за друг, и това бе самата истина. Прокара пръсти по лицето ми, после надолу по шията ми, нежно и деликатно. Аз бързо спуснах алчните си ръце по гърдите му, после по твърдия му корем. Начинът, по който му въздействаше докосването ми, за мен бе чудноват. Той издаде гърлен звук и аз се разтопих.
Накара ме да легна, отпусна тялото си върху моето и се опря на една ръка. Единствено устните ни се докосваха в това най-приказно мъчение. Бяхме интимни и преди, два пъти, но сега сякаш ни беше за първи път. Кръвта ми закипя, обзе ме вълнение и… тревожност.
Деймън вдигна глава. Между полуотворените му клепачи зениците му блестяха като диаманти. Всичко в мен затрептя, когато доближи пръсти до края на кърпата. Всеки допир до плата караше сърцето ми да тупти лудешки. Зареях поглед по широките му скули, после се взрях в съвършените му устни.
Ръката му замръзна край възела на кърпата, очите му грейнаха.