— Така си е — каза Доусън, сияещ от щастие. — По дяволите, брат ми! Все да ме изпревариш, а?
Деймън стисна врата на брат си и допря чело в неговото.
— Идиот — каза той и се засмя сподавено. — Трябваше да го очакваш. Аз винаги съм подготвен.
— Я почакай — ядосана съм ти! — Ди се отдръпна и удари силно гърдите на Деймън. — Можеше да се гръмнеш с този твой план! Гаден, арогантен малоумник!
Тя го удари отново. Арчър примигна и прошепна.
— Леле! Това момиче… това момиче удря яко.
— Ей! — Деймън улови ръката й със смях. — Спри. Очевидно не съм се утрепал.
— Тревожех се, задник такъв! — Ди отмести къдриците от лицето си и въздъхна. — Но ти прощавам, защото си цял и явно невредим, и си тук. Но ако някога отново направиш нещо подобно…
— Добре — каза Доусън, хвана сестра си за ръката и леко я подръпна. — Мисля, че разбра. Всички разбрахме.
Ди издърпа ръката си и хвърли поглед на Парис и Люк. Не им обърна много внимание, но се загледа в Арчър. Стоях до една от колоните, настрани от семейната среща. Мислех, че Ди въобще не ме забеляза.
Само след миг тя буквално ме събори. Бях забравила усещането от прегръдката й. За човек с тяло на балерина, тя бе невероятно силна. А прегръдките й… ами от доста време не бях попадала в мечешките й лапи.
Реагирах бавно. Бях по-скоро изненадана, но пуснах торбата и прегърнах Ди. В очите ми се събраха сълзи и стиснах клепачи. Все още се чувствах виновна за станалото с Ди, но най-сетне се отпуснах и през мен се понесе топлина.
— Толкова съжалявам — каза през сълзи тя. — Толкова, толкова съжалявам!
— За какво?
Още не ме беше пуснала, но аз нямах нищо против.
— За всичко. За това, че отказвах да приема твоята гледна точка, за това, че бях толкова обсебена от болката и яда си, че напълно те изоставих. За това, че не ти казах колко много ми липсваше, преди да…
„Преди да стане твърде късно“, щеше да каже тя.
Примигнах през сълзи и се усмихнах.
— Няма за какво да се извиняваш, Ди. Казвам го сериозно. Нищо от това… — Е, всъщност имаше значение. Смъртта на Адам имаше значение. — Сега всичко е наред.
Тя ме стисна по-силно и прошепна:
— Така ли? Толкова много се притеснявах за теб и Деймън…
Тялото ми се стегна. Прииска ми се внезапният приток на ужас да изчезне. Нямаше място тук, не и в такъв щастлив момент.
— Всичко е наред, Ди.
— Липсваше ми.
Няколко сълзи се стекоха по бузата ми.
— И ти ми липсваше.
— Добре, добре. Мисля, че вече я задушаваш. — Доусън издърпа ръката на Ди. — Струва ми, че Деймън ревнува.
— Пфу. Сега е мой ред да съм с Кейти — отговори тя, но ме пусна.
И тогава дойде Доусън. Прегърна ме, не толкова свирепо, колкото Ди, но все пак силно.
— Благодаря ти — каза тихо той, а аз разбрах колко много означават тези думи. — Надявам се, че осъзнаваш колко много съм ти благодарен за всичко, което направи.
Кимнах, несигурна дали ще мога да проговоря.
— Добре. Сега наистина ревнувам — обади се Деймън и Парис се засмя.
Доусън стисна ръката ми.
— Вечно ще ти бъда задължен.
Исках да му кажа, че не е необходимо. Ако можех да върна времето, отново бих се съгласила да му помогна да спаси Бетани, дори да знаех, че Блейк ще ни предаде. След като живях в плен в килиите на Дедал, вече знаех по-добре от всякога колко важно е било да измъкнем Бет. Единственото, което бих променила, щеше да е мястото, на което стоях в проклетия тунел в Маунт Уедър.
Доусън се отдръпна. Брат му се приближи, вдигна торбата и ме прегърна. Доусън изви глава настрани.
— Какво е това плюшено извънземно?
— Деймън сметна, че ще ми напомня за него — казах аз.
— Кажи му как го кръсти — усмихна се Деймън и ме целуна.
Сърцето ми подскочи и лицето ми поруменя.
— Кръстих го Ди Би.
Ди надникна към играчката над рамото на Доусън.
— Донякъде прилича на теб, Деймън.
— Ха. Ха.
Взех играчката от торбата и я притиснах до себе си. По някаква причина наистина обичах глупавата вещ.
— Искате ли да влизаме вече? — Люк се завъртя на пети. — Умирам от глад.
Ди застана от другата ми страна и после всички поехме към къщата. Тя огледа крадешком Арчър, който вървеше зад нас. Забелязах, че и Деймън я наблюдава. Каквото и да си мислеше в момента Ди, Арчър най-вероятно четеше мислите й.