Неловките поздравления ми бяха спестени, тъй като в стаята влезе жена на възрастта на Матю — в началото на трийсетте, висока и слаба, с дълга руса коса; носеше лятна рокля до коленете без презрамки. Беше наистина много привлекателна.
Очевидно извънземна.
Усмихна се топло и плесна с ръце. Кафявите бамбукови гривни на ръцете й се удариха една в друга.
— Радвам се, че всички вече сте тук. Казвам се Лайла Мар. Добре дошли в дома ми.
Промърморих „здрасти“; Деймън прекоси стаята и стисна ръката на луксианката. Той бе изненадващо по-добър в това от мен. Кой би предположил? Но да видя всички тук, да съм заобиколена от хора, които вече не очаквах да срещна, бе натоварващо. Бях щастлива, но и объркана, имах лошо предчувствие, лепкаво като пот, усещах го с кожата си.
Бяхме се събрали тук на два-три часа път от Зона 51.
Опитах се да отхвърля тези мисли. Деймън представи Арчър, аз седнах на ръба на дивана с Ди Би в скута си. Ди седна до мен със зачервено лице. Знаех, че отново ще се разплаче.
Доусън отиде при Лайла.
— Бетани в леглото ли е?
Бетани? Наострих уши. Нормално беше и тя да е тук с Доусън. Покрай всички други лица просто не се бях сетила за нея. Да не беше болна?
Лайла потупа Доусън по гърба.
— Добре е. Просто трябва да си отпочине от дългия път.
Той кимна, но изглеждаше притеснен. Обърна се към Деймън.
— Ще се върна веднага. Отивам да проверя как е.
— Върви — каза Деймън и седна от другата ми страна. Отпусна се на възглавницата, сложи ръка на облегалката. — Та… Как е възможно всичко това? Кой ви каза да дойдете тук?
— Загриженият ти брат и прекрасната ти сестра се появиха в клуба ми и заплашиха, че ще го изгорят, ако не им кажа къде си — съобщи Люк, като вдигна поглед от телефона. — Такива работи.
Ди намигна на зашеметения Деймън.
— Досетихме се, че ще отидеш там и че той най-вероятно ще знае къде си.
— Почакай — каза Деймън и се наведе пред мен, за да вижда Ди. — Ти дипломира ли се? Дано да си се дипломирала. Ди. Адски сериозен съм.
— Ей! Виж кой го казва! Господин Нямам Средно Образование. Да. Дипломирах се. Доусън също. Бетани… не се върна в училище.
Това беше логично. Нямаше как да обяснят присъствието на Бетани.
— И ние се дипломирахме. — Ашли замълча и огледа лилавия си маникюр. — Просто исках да го спомена.
Андрю прокара ръка през косата си и изгледа сестра си, но не каза нищо. Арчър изглеждаше така, сякаш едва сдържа усмивката си. Или може би правеше гримаси на кристалния делфин до него.
— Ами това? — попита Деймън и посочи помещението.
Лайла се отпусна на дивана.
— Познавам Матю, откакто бяхме ученици. Поддържахме връзка през годините и когато той ми се обади и ме попита дали знам къде би могъл да се приюти, реших да го поканя тук.
Деймън отпусна ръце между коленете си и погледна Матю.
— Никога не си споменавал това.
В тона му не прозвуча обвинение, а по-скоро объркване.
Матю въздъхна.
— Не е нещо, за което говоря с лекота, и никога не съм си мислил, че ще ми се наложи. Просто не се налагаше.
За момент Деймън замълча. Изглежда, разсъждаваше върху думите на Матю. После потри ръце.
— Наистина не трябва да сте тук.
Ди простена.
— Бях напълно убедена, че ще започнеш с това. Да, тук сме в опасност, това го знаем. Но нямахме намерение да зарежем теб и Кейти. Какви хора сме, ако го бяхме направили?
— Не мислите ли, преди да действате? — попита игриво Деймън.
Ударих го по коляното.
— Мисля, че това, което той се опитва да каже, е, че не иска да се излагате на опасност.
Андрю въздъхна.
— Можем да се справим с всичко, с което разполагат.
— Всъщност не можете. — Люк свали крака от дивана, седна прилично и прибра телефона си в джоба. — Но важното е следното. Те вече бяха в опасност, Деймън. Дълбоко в себе си го знаеш. Дедал щяха да тръгнат по петите им. Въобще не се съмнявай в това. Нанси щеше да почука на вратата ви.
Деймън стисна зъби.
— Разбирам. Но всъщност от димящ казан са скочили в изригващ вулкан.
— Не съвсем — каза Доусън от прага. Носеше документи за самоличност. Приближи се до мен и Деймън и ни ги даде. — Тук сме само за ден. Ще преценим какво да правим оттук насетне, ще решим накъде да поеме всеки и изчезваме. Точно това държите в ръцете си. Запознайте се с новите си самоличности.