— Търсехте ли някого? — попита я.
Беше млад, як мъж, облечен с моряшка фланелка и дочени панталони. Говореше с акцента на местните хора.
— Не — отговори Шийла, — не, аз съм туристка.
Вечерта ми се стори приятна и реших да се поразходя.
— Мястото е доста диво, не е за разходки. Отдалече ли идвате?
— От Балифейн. Отседнах в «Килмор Армс».
— Аха — рече мъжът. — Сигурно сте тук, за да ходите на риба. Но от другата страна на Балифейн има по-добри места за риболов.
— Благодаря ви. Ще го имам предвид.
Настъпи мълчание. Шийла се чудеше дали да кажа още нещо, или да се обърне и да си тръгне, като му пожелае весело лека нощ. Мъжът гледаше над рамото и, взираше се отзад в пътеката и тогава тя чу нечии стъпки, които шляпаха в калта. От сянката изплува още една фигура — човекът вървеше към тях. Беше началникът на пощата от Балифейн. Шийла се чудеше да съжалява ли, или да се радва.
— Добър вечер, днес май за втори път — поздрави тя. Усети, че е попрекалила със сърдечната нотка в гласа. — Не изчаках до сутринта и ето че благодарение на вашия съвет успях да намеря пътя.
— А пък аз — отвърна началникът на пощата — забелязах, че колата ви е паркирана на шосето до отбивката, и реших да тръгна подир вас да не би да ви се случи нещо.
— Много мило от ваша страна — отбеляза Шийла. — Но не биваше да си правите труда.
— А, няма нищо. Аз за всеки случай, после да не съжалявам. — Той се обърна към младия мъж с моряшката фланелка: — Хубава вечер, нали, Майкъл?
— Хубава е, мистър О’Райли. Младата дама е дошла тук на риболов. Обясних и че оттатък Балифейн мястото е по-добро.
— Прав си, само че ако наистина е дошла заради риболова — заяви началникът на пощата и за първи път се усмихна, но усмивката му беше неприятна, сякаш си имаше нещо наум, — Младата дама дойде при мен тази вечер в пощата, питаше за капитан Бари. Бе изненадана, че го няма в указателя.
— Я виж ти! — възкликна младият мъж, поколеба се, после извади от джоба си фенерче и светна право в лицето и. — Позволявам си да отбележа, мис, че нямам удоволствието да ви познавам. Ако благоволите да ми кажете по каква работа търсите капитана, аз ще му предам.
— Майкъл живее на остров Лам — намеси се началникът на пощата, — Той е нещо като пазач — доверено лице на капитана, и тъй да се каже, негово задължение е да не допуска там нежелани гости.
Той изрече тези думи със същата онази многозначителна усмивка, която и беше крайно неприятна. Прииска и се да се махне оттук, да не стои край това зловещо езеро с тези непознати мъже, а да се върне обратно в спретнатата малка стая в «Килмор Армс».
— Боя се, че не ще мога да предам съобщение по вас — отбеляза Шийла. — Въпросът е личен. Може би ще бъде по-добре да пиша на капитан Бари от хотела. Всъщност той не ме очаква. Всичко е доста сложно.
И за двамата мъже бе ясно, че тя губи самообладание. Видя, че се споглеждат. После младият кимна глава на началника на пощата и го дръпна настрана, но Шийла не можеше да чуе какво си говорят. Тревогата и растеше.
Младият мъж се обърна към нея.
— Вижте какво — усмихна се той малко цинично. — Смятам да ви закарам до острова с лодката и капитанът сам ще реши дали ще ви приеме, или не.
— Не, не — възпротиви се Шийла, като направи крачка назад, — не тази вечер. Много е късно. Ще дойда утре сутринта и тогава можете да ме закарате.
— По-добре е да приключим с въпроса още сега — заяви Майкъл.
Да приключим с въпроса сега? Какво искаше да каже? Преди няколко месеца след една премиера тя се бе похвалила пред приятели, че никога не и се е случвало да изпитва страх и че единственото, от което се бои, е да не изчерпи таланта си. А ето че сега се бе изплашила.
— Ще ме чакат в хотела — отвърна бързо Шийла. — Ако не се прибера сега, мистър Доуърти ще се обади в полицията.
— Не се притеснявайте — намеси се началникът на пощата. — Аз съм с един приятел, той остана горе на шосето. Ще откара колата ви до «Килмор Армс», а пък това за Тим Доуърти го оставете на мене.
Преди да може да се възпротиви, те я хванаха от двете страни и я поведоха надолу към лодката. «Нима всичко това е истина? — помисли си Шийла. — Нима сега ще се случи най-лошото?» От гърдите и се изтръгна сподавен стон на обхванато от панически страх дете.
— Шт! И таз добра! — обади се Майкъл. — И косъм няма да падне от главата ви. Вие сама казахте, че вечерта е прекрасна. Ще ви се стори още по-прекрасна във водата. Ще видите и как рибите скачат.
Той и помогна да се качи в лодката и с рязко движение я накара да седне на мястото при кърмата. Началникът на пощата остана на брега. «Така е по-добре — помисли си Шийла, — поне е само един.»