Той вече бе запалил нощната лампа.
— Няма да се връщате. Операция Б е в ход.
— Какво искате да кажете?
Окото я наблюдаваше, лукаво развеселено.
— Когато ми съобщиха, че една млада дама иска да ме види, аз веднага разработих план за действие. Операция А означаваше, че лицето не представлява интерес и трябва Да бъде върнато в Балифейн. Операция Б означаваше, че посетителката ще бъде моя гостенка, багажът и трябва да бъде донесен от «Килмор Армс», като се обясни положението на Тим Доуърти. Той е много дискретен.
Отново обзета от тревога, Шийла го гледаше с изумление.
— Не си оставихте много време за размисъл. Вие дадохте нареждане за Операция Б веднага щом влязохте в стаята.
— Точно така. Свикнал съм да взимам бързи решения. Ето, Боб вече идва с нещата ви.
Някой се изкашля, после почука тихо на вратата Стюардът влезе с багажа и. Очевидно бяха прибрали всичко обратно в куфара и — дреболиите, които бе разпиляла из хотелската стая. Боб носеше и пътеводителя с картите заедно с чантата и от колата. Бяха се погрижили да не забравят нищо.
— Благодаря ти, Боб. Мис Блеър ще позвъни, когато реши да закусва.
Стюардът постави нещата и на един стол, каза тихичко: «Лека нощ, мис» и се оттегли. «Това е, нямам избор — помисли си Шийла, — ами какво ще правя оттук нататък?» Той все още я наблюдаваше, личеше, че му е забавно. «Ако не знаеш какво да правиш — каза си Шийла, — прозявай се. Дръж се непринудено. Преструвай се, че подобни неща ти се случват едва ли не всяка вечер.» Тя взе чантата си, намери гребена, прокара го през косата си и същевременно тихичко си тананикаше.
— Не е трябвало да се пенсионирате — заяви Шийла. — Такива организаторски способности да отиват на вятъра. Вие бихте могли да командвате Средиземноморската флота. Да провеждате учения или нещо подобно.
— Точно това и правя. Ще получите точни инструкции, щом този кораб предприеме акция. Сега имам работа, тъй че се налага да ви оставя. Всъщност… — той замълча за миг, сложил ръка на дръжката на вратата — няма нужда да се заключвате, вие сте в пълна безопасност.
— Не би ми дошло и наум да се заключвам — отвърна Шийла. — Като журналистка аз не се стряскам от изненади, попадала съм в най-необичайни ситуации, свикнала съм и да дебна посред нощ из непознати коридори.
«Тук добре го изиграх — помисли си тя. — Ще те науча аз. Сега изчезвай, а ти струпай мебелите и затисни вратата…»
— А, такава била работата значи. Като че ли аз ще трябва да си заключа вратата, а не вие. Благодаря все пак, че ме предупредихте.
Чу го, че се смее, докато се отдалечаваше по коридора. Завеса. По-дяволите. Пак я надхитри, запуши и устата.
Шийла отиде до куфара и го отвори. Малкото дрехи, бельото, гримовете — всичко бе грижливо подредено. Чантата не беше докосвана. Слава богу, че документите за взетата под наем кола бяха попълнени с театралния и псевдоним. По нищо не личеше, че се казва Шийла Мъни. Само картата и туристическият пътеводител бяха разтваряни и сгънати по друг начин. Е, това нямаше значение. Бе заградила Балифейн и Лох Тора със син молив, но всеки журналист би направил същото. Все пак нещо липсваше — изчезнало бе червеникавото листче. Тя обърна пътеводителя със страниците надолу, тръсна го, но нищо не изпадна. Плика го нямаше. Пликът, в който бе сложила листа с датите, преписани от папката в кабинета на баща и, бе изчезнал.
Когато Шийла се събуди, слънчевите лъчи огряваха стаята. Тя погледна към пътния си часовник, поставен до леглото. Девет и петнадесет. Бе спала непробудно близо десет часа. Стана, отиде до прозореца и дръпна завесите. Стаята и, изглежда, се намираше в края на сградата. От прозореца се виждаше тревиста ливада, която се спускаше надолу към дърветата, а едно тясно сечище сред тях водеше към езерото. От мястото си зърна искрящо синята вода. Вълнички, гонени от лекия бриз, диплеха повърхността, която снощи беше така спокойна. Ник бе казал на стюарда, че тя ще му позвъни за закуската. Шийла вдигна слушалката на телефона до леглото. Боб отговоря веднага:
— Да, мис. Сок от портокали? Кафе? Кифли? Мед?
— Ако обичате…
«Това се казва обслужване — помисли си тя. — В „Килмор Армс“ нямаше да бъде същото.» След четири минути Боб постави таблата до леглото и. Върху нея бе и сутрешният вестник, грижливо сгънат.
— Капитанът ви поздравява, мис. Той се надява, че сте спали добре. Ако желаете още нещо, просто трябва да ми кажете.
«Кой ли може да е взел плика? — мислеше си Шийла. — Мистър Доуърти от „Килмор Армс“ или мистър О’Райли от пощата? А може и да си ти, Малволио? Никой не би му обърнал внимание, ако не бях написала отгоре: „Н. Бари. Дати, които могат да се окажат важни“.»