— Бели мишки точно не съм слагала — отговори Шийла, — но веднъж заредих вонящ фишек под леглото на шефа си. Наложи му се доста бързичко да скочи… и по-добре да не ви разказвам по-нататък.
Това се случи в Манчестър и Брус май никога нямаше да и го прости. Тъкмо бе решил, че помежду им работата върви към дискретна връзка, и в решителния миг всичките му надежди гръмнаха и отлетяха, обвити в пушек.
— Точно това имах предвид — рече Ник. — Най-хубавите шеги носят удоволствие само на автора си. Все пак доста рисковано е било да се заяждате с шефа си.
— Самозащита — каза му тя. — Ужасно ми досаждаше, особено при мисълта, че очаква да спя с него.
Ник се разсмя от сърце, после се овладя.
— Простете ми. Взех да преливам от сърдечност. Имате ли много такива неприятности с шефовете?
Шийла се престори, че мисли.
— Ами зависи. Понякога са много настоятелни и ако човек е амбициозен като мен например, може доста лесно да направи кариера. И аз ги приказвам едни, да се намирам на работа. В действителност не съм от отстъпчивите.
— Какво искате да кажете?
— Ами че не се събличам, щом ми дадат знак. Трябва да е някой, когото харесвам. Това шокира ли ви?
— Ни най-малко. Един дядка като мен се интересува от живота на младите.
Тя си взе цигара и този път Ник и я запали.
— Всъщност… — Шийла си представи, че точно така щеше да разговаря и с баща си след неделната вечеря, когато майка и е вече на безопасно разстояние, в другата стая, само че сега и беше по-забавно — аз мисля, че сексът се надценява. Мъжете вдигат много шум около тази работа, направо е отблъскващо. Да не говорим за тия, дето после ридаят. Какъв смисъл има всичко това? Да се похвалиш може би с поредния скалп, все едно, че си играеш на индианци. Според мен няма никакъв смисъл. Да де, но все пак аз съм само на деветнайсет години. Имам много време, може и да поузрея.
— Не бих се осланял на това. Деветнайсет е вече сериозна възраст. Да не се окаже късничко? — Домакинът стана от сандъка, отиде до мястото на кормчията и включи мотора. — Изпитвам огромно удоволствие — добави след малко той, — като си помисля за всички тези глави, които сте скалпирали, и за стенанията, разнасящи се по Флийт Стрийт. Трябва да предупредя приятелите си журналисти да бъдат нащрек. Тя го погледна стреснато.
— Какви приятели?
— Капитанът се усмихна.
— Имам там някои познати.
Той обърна катера в посока към остров Лам. «Току-виж, поискал журналистическата ми карта — помисли си Шийла — и като разбере, не нямам…» Колкото до Дженифър Блеър, щеше да му се наложи да се свърже с доста театрални агенти, докато попадне на някой, който да каже: «А, имате предвид онази изключително млада актриса, която театърът в Стратфорд се опитва да ангажира за следващия сезон.»
Шийла се озадачи как тъй неочаквано скоро се озоваха досами владенията на капитана — почти се бяха изравнили с пристанчето, към което имаше и навес, за катера. Мястото бе притулено, умело скрито зад гъсто засадени дървета. Майкъл ги очакваше и тя си спомни уплахата, която бе изпитала сутринта при вида на полу разкрития долмен насред гористия остров.
— Заради мен си провалихте деня — обърна се Шийла към Ник. — Вие всички работехте на онзи обект и ако не бях аз, щяхте да продължите.
— Не е задължително. Човек си почива по различни начини. Разкопките могат да почакат. Някакви новини, Майкъл?
— Получиха се някои съобщения. Иначе всичко е наред.
Докато стигнат до къщата, със спътника и настъпи пълна метаморфоза. Стана напрегнат, рязък — явно мислеше за неща, които не бяха свързани с нея. Отблъсна дори кученцето, което, щом чу гласа на господаря си, се втурна към него и скочи в ръцете му.
— След пет минути всички в апаратната за указания, Боб — нареди капитанът.
— Сър?
Ник се обърна към Шийла:
— Трябва да се забавлявате сама, ако нямате нищо против. Книги, радио, телевизия, плочи — всичко е в стаята, в която бяхме снощи. Ще бъда зает няколко часа.
Няколко часа… От шест нататък? Дали тази работа каквато и да беше тя, щеше да го задържи до девет или десет? Шийла се бе надявала на нещо по-различно — една дълга вечер насаме с него пред камината, вечер, в която всичко би могло да се случи.
— Добре — отвърна тя, като сви рамене. — Аз съм в ръцете ви. Бих искала да знам между другото колко дълго възнамерявате да ме държите тук. Имам известни задължения в Лондон.
— Не се и съмнявам. Но скалпирането ще трябва да почака. Боб, погрижи се за чая на мис Блеър.
Той изчезна по коридора, кучето го следваше по петите. Намръщена, Шийла се отпусна на канапето. Каква досада! А денят бе минал тъй добре. Нямаше никакво желание да чете или да слуша плочи. Вкусът му сигурно бе като на баща и — старите романи на Питър Чейни и Джон Бъкан, която непременно се препрочитат. И музиката му вероятно е такава.