Стюардът донесе чая. Този път имаше конфитюр от череши и кифлички, при това току-що извадени от фурната. Тя се нахвърли лакомо и омете всичко. После започна безцелно да обикаля стаята и спря поглед на рафтовете с книги. Нищо от Питър Чейни, нищо от Джон Бъкан, а безброй книги за Ирландия, което само по себе си не я изненада — Йейтс естествено, А. И. Синдж, имаше и един том за «Аби Тиътър». Това последното можеше да се окаже интересно, но… «Не съм в настроение — помисли си тя, — не съм в настроение.» Повечето плочи бяха с класика — Моцарт, Хайдн, Бах, — цели купища. Ако той бе тук и ги слушаха заедно, не би имала нищо против. Опитваше се да не обръща внимание на снимката върху бюрото. Погледнеше ли я дори и за миг, тутакси я обхващаше ужасно раздразнение. Как е могъл? Какво е харесал в нея? Ами баща и? Нали и той по същия начин се е заблудил? И все пак случаят с Ник и се струваше по-необясним. Той очевидно бе по-интелектуален тип от баща и. Как при това положение е могъл да залитне по жена като майка и, дори и някога да е минавала за красива?
«Сетих се какво трябва да направя — каза си Шийла.» — Ще отида да си измия косата.“ — Това често облекчаваше нещата, щом нищо друго не помагаше. Тръгна по коридора и мина покрай вратата, на която пишеше „Апаратна“. Отвътре се чуваше приглушен говор. После Ник се изсмя и тя забърза напред от страх да не отворят вратата и да помислят, че се опитва да ги подслушва. Вратата наистина се отвори, но Шийла вече бе достатъчно далеч. Хвърли поглед през рамо и видя, че излиза едно момче от онези, които помагаха при разкриването на гробницата сутринта. Позна го по рошавата руса коса. Едва ли бе на повече от осемнадесет години. Замисли се — излизаше, че всичките са млади, с изключение на Ник и Боб. Мина през летящата врата, влезе в стаята и седна на леглото. Бе поразена от ненадейно хрумналата и идея. Ник беше хомосексуалист. Всички тук бяха такива. Ето защо го бяха изхвърлили от военноморската флота. Баща и е разбрал, не е могъл да го предложи за повишение и затова Ник се е озлобил срещу него. Може би и онези дати бяха свързани със случаите, когато Ник се е провинявал. Снимката трябваше да му служи за параван — подобни хора често се опитваха да се прикрият, преструвайки се, че са женени. Защо точно Ник?… Това бе ужасно. Не можеше да се помири с тази мисъл. Защо трябваше единственият привлекателен мъж, когото бе срещнала в живота си, да се окаже… Съблечени до кръста около прастарата гробница — да вървят всичките по дяволите. Вероятно на това му викаха работа, там в апаратната. Сега вече нищо нямаше смисъл. Мисията и беше безпредметна. Колкото по-бързо напусне острова и се добере до дома, толкова по-добре.
Шийла отвори крановете на мивката и мушна яростно главата си под струята. Дори сапунът, който ползваше, бе твърде екзотичен за дома на един нормален мъж. Изсуши косата си, зави хавлиената кърпа като тюрбан, смъкна джинсите си и нахлузи други. Не, не биваше да е в джинси. Облече полата, с която бе пътувала. „Трябва да разбере, че нямам никакво желание да се правя на момче.“ На вратата се почука.
— Влезте! — извика тя свирепо.
Беше Боб.
— Извинете, мис, но капитанът ви очаква в апаратната.
— Съжалявам, ще трябва да почака. Току-що си измих косата.
Стюардът се изкашля.
— Бих ви посъветвал, мис, да не карате капитана да ви чака.
— Много добре — отвърна Шийла. — Много добре, капитанът ще трябва да ме приеме в този вид.
Тя го последва и наперено закрачи по коридора. С тюрбана на главата приличаше на бедуински шейх.
Очакваше да види какво ли не. Млади мъже, налягали по койките. Изпускащи екзотичен мирис димящи свещи. Ник в ролята на церемониалмайстор — главна фигура в отвратителните сеанси. Вместо това видя седем млади мъже, насядали около една маса. В ъгъла имаше още един със слушалки на ушите. Ник заемаше челното място край масата. Седмината я погледнаха изпитателно, после отместиха очи. Ник повдигна за миг вежди, после взе лист хартия. Тя го позна — това беше списъкът с датите, който бе изчезнал от туристическия пътеводител.
— Извинете, че ви прекъснах в момент, когато си правите прическата — започна той, — но тези господа тук, пък и аз самият бихме искали да знаем какво означават датите, които носехте в пътеводителя си.
Не забравяй добре изпитаната максима. Нападението е най-добрата форма на защита.
— И аз бих искала да ви попитам за същото, капитан Бари, точно този въпрос щях да ви задам, ако ми бяхте дали възможност да ви интервюиран. Но смея да отбележа, че вие бихте избягнали отговора. Очевидно тези данни имат голямо значение за вас, иначе господа приятелите ви нямаше да ми ги свият веднага.