— Правилно разсъждавате — отбеляза Ник. — А кой ви даде списъка?
— Беше сред другите документи, които получих, когато ми поставиха задачата. Те са просто част от предоставената ми информация.
— Имате предвид редакцията на „Сърчлайт“?
— Да.
— И задачата ви беше да напишете статия за един офицер от флотата, който е излязъл в пенсия, тоест за мен. Да опишете как си прекарвам времето, имам ли някакво хоби… Такива неща?
— Точно така.
— И други членове на колектива ми трябваше да напишат подобни статии за бивши офицери от военноморската флота?
— Да. Идеята изглеждаше добра. Все пак нещо ново.
— Е, съжалявам, че сега ми се налага да ви разоблича, но ние проверихме при главния редактор на „Сърчлайт“ и те не само, че нямат намерение да публикуват подобни статии, но и в редакционния им колектив няма никаква мис Дженифър Блеър, няма такава дори и сред най-младите сътрудници.
Естествено, трябваше да съобрази. Нали бе споменал за връзките си сред хората от печата. Жалко наистина, че не беше журналистка. Ако това, което той се опитваше да скрие, бъде публикувано в някой от неделните вестници, щеше да донесе цяло състояние.
— Вижте какво — започна Шийла, — въпросът е деликатен. Бих ли могла да говоря с вас насаме?
— Много добре щом тъй предпочитате.
Седмината се изправиха. Внушителна групичка — изглежда, бяха от тези, дето много не си поплюват. Сигурно точно това му харесваше.
— Съжалявам — добави Ник, — но радистът трябва да остане на поста си. Непрекъснато пристигат съобщения. Тор няма да чуе какво си говорим.
— Разбирам — каза Шийла.
Столовете заскърцаха и седемте млади мъже се изнизаха от стаята. Ник се облегна назад. Будното синьо око нито за миг не се отклони от лицето и.
— Сядайте и започвайте — заяви той.
Шийла седна на един от празните столове и едва тогава се сети, че главата и е увита с кърпа. Това едва ли и придаваше по-горда осанка. Все едно. Сега тя се надяваше на друго — да го разтърси, да нарани неговата гордост! Ще му каже част от истината, после ще импровизира, в зависимост от това как той реагира.
— Главният редактор на „Сърчлайт“, е напълно прав — започна тя, като си пое дълбоко дъх. — Никога не съм работила при тях, нито пък в друго списание. Не съм журналистка, актриса съм; и засега в театъра също малко хора ме познават. Играя в една нова театрална трупа. Пътуваме много и съвсем наскоро успяхме да си извоюваме собствена сцена в Лондон. Можете да проверите, ако искате. „Ню Уърлд Тиътър“, Виктория. Там всички познават Дженифър Блеър. Ще играя една от главните роли в предстоящите постановки на няколко Шекспирови комедии.
Ник се усмихна.
— Това звучи по-правдоподобно. Моите поздравления.
— Можете да си запазите поздравленията за премиерата, която ще бъде след около три седмици — отговори Шийла. — Режисьорът, както и другите от трупата не знаят нищо за тази работа, те дори не подозират, че съм в Ирландия. Дойдох тук, защото се хванах на бас.
Шийла замълча. Сега вече ставаше трудно.
— Един мой приятел, който няма нищо общо с театъра, познава хора от вашите среди. Попаднали му тези дати и до тях било написано вашето име. Беше сигурен, че те означават нещо, но не знаеше какво. Една вечер пийнахме повечко и той се хвана с мен на бас за двадесет и пет лири плюс разноските. Твърдеше, че не съм достатъчно добра актриса, нямало съм да мога да се представя за журналистка и да вя убедя да ми дадете интервю. Добре, нека да се обзаложим, казах му аз. Та затова съм тук. Трябва да си призная, не очаквах, че ми предстои да бъда отвлечена на остров. Снощи малко се разтревожих, когато видях, че сте взели листа от туристическия пътеводител. Виж ти, помислих си, значи датите са свързани с нещо, за което не трябва да се пише. Въртят се все около петдесетте години, някъде по времето, когато сте се пенсионирали. Това знам от списъците на военноморската флота, които успях да изровя в една обществена библиотека. Да си кажа правото, тези дати изобщо не ме интересуват, но както вече отбелязах, те очевидно значат много за вас и аз съм почти уверена, че то е нещо доста съмнително, да не кажа незаконно.
Ник наклони стола си и взе да го поклаща леко напред-назад. Окото шареше, оглеждаше тавана. Той очевидно не знаеше какво да отговори, а това и подсказваше, че стрелата и е попаднала точно в целта.
— Зависи — рече капитанът кротко — какво наричате съмнително. И незаконно. Съществуват различни мнения. Вас могат доста да ви стреснат някои действия, които моите млади приятели и аз напълно оправдаваме.