— Не се стряскам лесно — отговори Шийла.
— Така е, вече разбрах. Трудното обаче е да убедя моите съмишленици, че случаят е именно такъв. Онова, което се е случило през петдесетте години, няма нищо общо с тях, тогава те са били деца, но това, което вършим заедно днес, засяга извънредно много всички ни. Ако някакви сведения за нашата дейност излязат оттук навън, ние, както правилно предположихте, ще се окажем извън закона.
Той стана и започна да подрежда документите върху бюрото си. „Така значи — помисли си Шийла, — и тук, в Ирландия, Ник все още се занимава с незаконната дейност, в която баща ми го е подозирал някога.“ Може би контрабанда на археологически находки в САЩ? Дали пък онова нейно подозрение не беше вярно? Дали Ник и приятелите му не бяха хомосексуалисти? В Ейре вдигнаха такава шумотевица за нравствеността, че подобно нещо би могло да се смята и за противозаконно. Ясно и бе, че пред нея той няма да разкрие тази тайна.
Ник стана и се изправи зад мъжа със слушалките, който записваше нещо в един бележник. Съобщение, предположи тя. Ник го прочете и сам надраска нещо в отговор. После се обърна към Шийла:
— Не искате ли да видите на място какво точно вършим?
Шийла се изуми. Тя всъщност очакваше да види какво ли не когато влизаше в апаратната, но да и го кажат така направо…
— Какво имате предвид? — попита Шийла предпазливо.
Кърпата, с която бе увила косата си, падна на пода. Той я вдигна и и я подаде.
— Такова преживяване едва ли ще имате друг път. Вие няма да участвате. Ще наблюдавате от разстояние. Много е вълнуващо. И всичко е обмислено съвсем внимателно.
Той се усмихваше, но в усмивката му имаше нещо, което я смущаваше. Шийла отстъпи към вратата. Изведнъж си представя как седи насред гората, някъде край праисторическата гробница, да речем, без да може да избяга, а в това време Ник и младежите извършват пред нея някакъв безсрамен древен обред.
— Да си кажа откровено… — започна Шийла, но той я прекъсна все така усмихнат:
— Аз пък, откровено казано, настоявам. Това, което ще видите, ще ви е от полза. Ще тръгнем с лодка и след това ще продължим с кола.
Ник отвори вратата. Мъжете чакаха строени в коридора. Боб също беше там.
— Всичко е наред — съобщи Ник. — Мис Блеър няма да ни създава неприятности. Да започваме.
Те тръгнаха в редица по коридора. Ник хвана Шийла за ръката и я поведе към летящата врата — оттатък вратата бе и неговата стая.
— Вземете си палтото и шал, ако имате. Може да е студено. Побързайте.
Той изчезна в стаята си. Когато Шийла излезе отново в коридора, Ник вече я чакаше, облякъл поло и отгоре яке. Гледаше часовника си.
— Хайде — каза и той.
Мъжете вече ги нямаше, останал беше само стюардът. Стоеше пред вратата на кухнята с кученцето на ръце.
— Желая ви успех, сър.
— Благодаря, Боб. Не давай на Скип повече от две бучки захар.
Поведе я по тясната пътека през дърветата, която водеше до навеса за лодки. Моторът на катера пърпореше приглушено. На борда имаше само двама души — Майкъл и рошавият младеж.
— Влезте в каютата и стойте там — нареди и Ник. Самият той отиде при уредите.
Катерът се плъзна по езерото и взе Да се отдалечава от острова. Седнала в каютата, Шийла скоро загуби представа за посоката. Сушата се мержелееше в далечината, понякога се приближаваше, после пак чезнеше, но нито веднъж не се очерта ясно под тъмното небе. От време на време, като се взираше през малкия люк, Шийла забелязваше как минават толкова близо до брега, че катерът почти докосва тръстиките, и миг след това наоколо нямаше нищо друго освен вода, черна и неподвижна. Белееше се само пяната, която се образуваше при носа на порещия повърхността катер. Моторът едва се чуваше. Никой не говореше. Скоро лекото пърпорене спря — Ник вероятно бе извел катера в плитчината край някакъв бряг. Той влезе с приведена глава в каютата и и подаде ръка.
— Оттук. Ще си измокрите краката, но няма как. Шийла не виждаше нищо друго около себе си освен вода, тръстики и небе. Без да пуска ръката му, тя се запрепъва след него по мочурливата земя, усещайки как калта влиза в обувките и. Русокосото момче вървеше точно пред тях. Водеха я към някаква пътека. От мрака изплува нещо — приличаше на пикап, а до него стоеше мъж, когото Шийла не познаваше. Мъжът отвори вратата, Ник влезе пръв и я дръпна след себе си. Русото момче седна отпред до шофьора, пикапът се заклати, потегли бавно нагоре по пътеката и след като преодоля някакво възвишение, излезе на равно. Това вероятно бе шосе. Шийла се опита да седне по-изправена, но удари главата си в някаква полица, отгоре. Нещо изхлопа и се разклати.