Преди да тръгна, се заех да изгоря някои лични документи и открих приложената снимка — сред куп боклуци в най-долното чекмедже на бюрото си. Сметнах, че може би ще ви се стори забавна. Навярно си спомняте — първата вечер ви казах, че ми напомняте на някого. Сега виждам, че това съм бил аз самият. «Дванайсета нощ» е ключът на загадката. Успех, Цезарио, и щастливо скалпиране.
С обич, Ник“
Америка… От нейна гледна точка това бе все едно Марс. Шийла извади снимката от картоните, погледна я и се намръщи. Отново шегичка? Че тя никога не се бе снимала като Виола-Цезарио, как е могъл да направи монтажа? Дали не я бе щракнал, без тя да разбере, после е сложил главата на други рамене? Невъзможно. Обърна снимката. Отзад пишеше: „Ник Бари като Цезарио в «Дванайсета нощ». Дартмът. 1929“.
Шийла погледна отново снимката. Нейният нос, нейната брадичка, дръзкото изражение, главата, вдигната нагоре. Че дори и позата с ръката на хълбока. Гъстата, късо подстригана коса. Внезапно гримьорната изчезна — тя бе в спалнята на баща си, стоеше до прозореца, чу го, че се движи, и се обърна. Погледът му — на лицето му бяха изписани ужас и неверие. Не обвинение е трябвало да прочете тя в този поглед, а внезапно осъзнаване на истината. Той се бе пробудил не от кошмар, а от сън, продължил двадесет години. Умирайки, бе открил измамата.
Отново почукаха на вратата и.
— След четири минути се вдига завесата за трета сцена, мис Блеър.
Тя лежеше в пикапа, ръцете му я бяха обгърнали. „Отначало Пам се кикотеше, после заспа като пън… На другата сутрин не помнеше нищо.“
Шийла вдигна очи от снимката, която държеше, и се взря в огледалото.
— Не, не… — възкликна тя. — Ник… О, боже! Извади кинжала от колана си, промуши лицето на момчето и съдра снимката, сетне хвърли парчетата в кошчето. А когато застана отново на сцената, вече не си представяше двореца на княза на Илирия, не се движеше сред декори, не стъпваше по боядисани дъски, а се намираше навън на улицата, някаква улица, където можеше да чупи прозорци и да подпалва къщи, да подава камъни, тухли и бензин, където имаше причини да изпитва ненавист, имаше мъже, които да мрази, защото само чрез омразата човек може да заличи любовта, само със сабя и огън.