— Какво ти се иска, татенце?
— Да стисна още един път ръката на този стар приятел и да му пожелая всичко хубаво.
Прехвърлиха още няколко страници от албума, скоро след това тя се прозина и взе да шари с поглед из стаята, а той, усетил отегчението и, заяви, че ще подремне. Нима човек можеше да умре от сърдечен удар, защото дъщеря му се е отегчила?… Но пък ако онова е било кошмар, в който и тя е била действащо лице? Ако изведнъж се е озовал отново на онзи потъващ кораб по време на войната заедно с Мънки Уайт, Ник и всичките удавници и незнайно как тя също се е оказала с него във водата? Знае се, че сънищата ни поднасят най-невероятни неща. А в това време тромбът е набъбвал подобно на излишната смазка в часовниковия механизъм. Всеки момент стрелките ще спрат, часовникът ще престане да тиктака.
Някой почука на вратата и.
— Да? — обади се Шийла.
Беше сестрата. Продължаваше да се държи с професионален маниер, макар че бе облякла пеньоар.
— Просто исках да разбера дали сте добре — рече тихичко тя. — Видях светлината под вратата ви.
— Благодаря. Добре съм.
— Майка ви спи дълбоко. Дадох и успокоително. Притесняваше се, че утре е събота. Ще бъде трудно да се даде съобщение в «Таймс» и в «Телеграф» преди понеделник.
Дали в думите и не се прокрадваше някакъв укор, че Шийла не се е сетила да се погрижи за това? Нима утре ще е късно? На глас Шийла каза:
— Един кошмарен сън може ли да убие човека?
— Какво искате да кажете?
— Възможно ли е баща ми да е сънувал ужасен кошмар и да не е издържал на силното вълнение?
Сестрата се приближи до леглото и оправи пухената завивка.
— Вече ви казах, а и лекарите го потвърдиха — това щеше да се случи независимо от всичко. Наистина, престанете да си внушавате такива неща. Безполезно е. Мисля, че и вие трябва да вземете успокоително.
— Не ми трябва никакво успокоително.
— Простете, мила, но вие се държите, бих казала, детински. Скръбта е нещо естествено, ала баща ви едва ли би искал да жалите за него по този начин. Всичко е свършено вече. Сега той почива в мир.
— Откъде пък знаете? — избухна Шийла. — Откъде знаете, че точно в този миг духът му не витае тук край нас, че той не е ужасно разгневен за това, че сме го оставили да умре? И може би иска да ми каже: «Тази проклета сестра ме натъпка с прекалено много хапчета!»
«Какво направих — помисли си тя, — та аз не исках да я нагрубя, понякога хората са много уязвими, не могат да се защитят.» Жената бе потресена, не бе останала и следа от професионалното и спокойствие — просто се смали в пеньоара си, посърна пред очите и и с треперещ глас отвърна:.
— Колко грубо, колко нечестно е да говорите така! Знаете, че не съм направила подобно нещо.
Шийла бързо скочи от леглото и я прегърна.
— Простете ми, разбира се, че не е вярно. Той много ви харесваше. Вие чудесно се грижехте за него. Това, което исках да кажа — тя се мъчеше да намери някакво обяснение, — всъщност това, което ме безпокои, е, че ние не знаем какво точно става, когато един човек умре. Дали не чака на опашка да се представи пред свети Петър заедно с всички хора, които са починали в този ден, или пък, увлечен от тълпата, се озовава в някакъв подобен на чистилище нощен клуб наред с онези, които са обречени да идат в ада. А може би просто се носи, витае в някаква мъгла и едва по-късно, когато тя се разсее, всичко става ясно. Права сте, ще взема успокоително, но е добре и вие да вземете, тъй че и двете да бъдем бодри утре сутринта. И моля ви, не мислете повече за това, което казах.
Лошото е, помисли си Шийла, след като взе успокоителното и си легна отново, че наранят ли думите човека, сетне от раната остава белег. Оттук нататък всеки път, когато дава хапчета на пациентите си, сестрата щеше да се съмнява някъде дълбоко в себе си, да се пита дали постъпва правилно. Въпрос, подобен на онзи, който тормозеше съзнанието на баща и, задето не е предложил приятеля си Ник за повишение и с това го е накарал да се чувствува изигран. Лошо е да умреш, когато нещо ти тежи на съвестта. Би било редно някак си да те предупредят, тъй че поне да можеш да изпратиш на всеки, към когото си съгрешил, телеграма с едно «Прости ми». Така ще можеш да зачеркнеш, да заличиш несправедливостта. Затова именно някога хората са се събирали край леглото на умиращия не за да получат нещо в завещание, а за да си простят взаимно, да сложат край на неприязънта, да отделят доброто и да забравят злото. Всъщност по този начин се изразява и обичта.
Шийла бе взела решението импулсивно. Тя знаеше, че винаги така ще постъпва. Това беше черта на характера и, а семейството и приятелите и трябваше да я приемат такава, каквато е. Тъй че едва след като напусна Дъблин и потегли на север с взета под наем кола, пътуването, което бе предприела набързо, придоби смисъл. Всъщност неин свещен дълг бе да изпълни поверената и мисия. Тя носеше послание от отвъдния свят — съвсем тайно и никой не трябваше да знае за него. Ако беше споменала някому, щяха да и задават въпроси, да я разубеждават. Затова след погребението и дума не обели за плановете си. А решението на майка и да замине при леля Бела на Кап д’ Ай ни най-малко не я учуди.