— Чувствувам, че трябва да се махна незабавно — заяви тя пред дъщеря си. — Не знам дали можеш да ме разбереш, но боледуването на татко ти ме изтощи напълно. Отслабнала съм с три килограма. Ще ми се само да затворя очи, да се опъна на слънчевия балкон на Бела и да се опитам да се отърва от спомена за изминалите мъчителни седмици.
Звучеше като реклама за луксозен сапун: «Защо не се погрижите за себе си?» Гола жена във вана сред Облачета от пяна. Всъщност, след като се съвзе от първия шок, майка и вече изглеждаше добре и Шийла знаеше, че слънчевият балкон скоро ще приюти твърде разнородната компания на леля Бела — представители на хайлайфа, некадърни художници, досадни стари хомосексуалисти. Баща и ги наричаше «напудросана паплач», но те забавляваха майка и.
— А ти? Защо не дойдеш и ти? — Предложението, макар и с половин уста, все пак бе направено.
Шийла поклати глава:
— Репетициите започват другата седмица. Реших, преди да отида в Лондон, да се поразсея, да изчезна някъде сама с колата. Без определен план. Просто ще карам.
— Защо не вземеш някого за компания?
— Точно сега всеки би ме дразнил. Сама се чувствувам по-добре.
По-нататъшното им общуване се свеждаше само до практически въпроси. Нито една от тях не каза на другата: «Сигурно ти е много мъчно. Какво ще стане от тук нататък?» Вместо това обсъждаха дали градинарят и жена му да не се преместят в къщата, дали да отложат посещенията при адвокатите до връщането на майка и от Кап д’ Ай, говореха за писма, които трябваше да се изпратят… Седяха една до друга, безучастни като две секретарки, четяха съболезнователните писма и им отговаряха. «Ти поеми от А до К. Аз ще взема от Л до Я.» На всички пишеха, кажи-речи едно и също: «Дълбоко сме трогнати… в такъв момент съчувствието ви ни помага да преодолеем болката…» Сякаш пишеха коледните картички през декември, само че текстът беше различен.
Прехвърляйки стария бележник на баща си, тя попадна на името Бари. Капитан трети ранг Николас Бари, о. з. от Кралската флота (следваха инициалите на ордена за особени бойни заслуги) — Балифейн, Лох Тора, Ейре. И името, и адресът бяха зачеркнати, което обикновено означаваше, че човекът е умрял. Шийла хвърли поглед към майка си.
— Чудя се защо «онзи стар приятел на татко капитан трети ранг Бари не изпрати съболезнованията си — подхвърли тя. — Той е жив, нали?
— Кой? — Майка и сякаш се разсейваше. — А, да не би да говориш за Ник? Мисля, че е жив. Преди години претърпя някаква ужасна автомобилна катастрофа. Но той и преди това не поддържаше връзки с баща ти. Не ни е писал от години.
— Чудно защо.
— Не знам. Бяха се скарали, така и не разбрах за какво. Видя ли какво изключително мило писмо ни е пратил адмирал Арбътнот? Бяхме заедно в Александрия.
— Видях. А какъв човек беше той? Не адмиралът, Ник.
Майка и се облегна назад и се замисли.
— Откровено казано, никога не съм можела да го разбера. Той или беше, най-забавният от всички и проявяваше прекомерна любезност, най-вече на обществени места, или не обръщаше внимание на никого и подмяташе злобни забележчици. В него имаше нещо диво. Спомням си, че когато дойде да ни гостува, след като с татко ти се оженихме — той ни беше кум, ти знаеш, — преобърна всички мебели в гостната и страшно се напи. Глупава история. Аз побеснях.
— Татко ядоса ли се?
— Мисля, че не, не си спомням. Те се познаваха много добре, служили са заедно, младежките си години изкарали заедно в Дармът. После, когато Ник напусна флотата и се върна в Ирландия, те някак си се отчуждиха. Всъщност тогава имах чувството, че не напусна по собствена воля, но не исках да питам. Знаеш как татко ти не обичаше да говори по тези въпроси.
— Да…
(Горкият Ник. Изигран… Озлобен… Ще ми се да му стисна ръката и да му пожелая всичко хубаво…)
Няколко дни по-късно Шийла изпрати майка си на летището и реши да замине за Дъблин. Вечерта, преди да тръгне, когато ровеше из документите на баща си, намери лист хартия, изписан с няколко дати и отстрани името на Ник с въпросителна, но обяснение за какво се отнасят датите нямаше: 6 юни 1951; 25 юни 1953; 12 юни 1954; 17 октомври 1954; 24 април 1955; 13 август 1955. Листът нямаше никаква връзка с останалите документи в папката и вероятно бе мушнат там случайно. Преписа ги, сложи ги в плик и ги пъхна между страниците на пътеводителя за туристи.