— Търся Елиф. Имаш ли представа къде мога да я намеря? — попитах Юри, който ме изгледа с любопитство.
— За какво ти е?
— Само ще й кажа здрасти. Искам да се запозная с всички пациентки, да им кажа кой съм и че съм тук.
Юри ме изгледа недоверчиво.
— Добре, но не го приемай лично, ако Елиф не е дружелюбна. — Погледна часовника на стената. — В момента тя току-що трябва да е излязла от арт терапия. Вероятно ще я намериш в стаята за отдих.
— Благодаря ти.
Стаята за отдих беше голяма и кръгла, обзаведена с протрити дивани, ниски маси и библиотека с изпокъсани книги, които никой не искаше да чете. Миришеше на спарен чай и застоял цигарен дим, оставил петна по мебелите. Две пациентки играеха табла в ъгъла. Елиф беше сама до масата за билярд. Приближих се до нея и се усмихнах.
— Здравей, Елиф.
Тя ме погледна с уплашени недоверчиви очи.
— Какво?
— Не се тревожи, всичко е наред, искам само да поговорим.
— Ти не си моят доктор, аз вече имам един.
— Аз не съм доктор. Психотерапевт съм.
Елиф изсумтя презрително.
— Имам и такъв.
Усмихнах се, изпитвайки тайно облекчение, че е пациентка на Индира, а не моя. Отблизо Елиф беше още по-страшна не само заради огромния си ръст, но и заради яростта, изписана на лицето й — постоянно намръщена и с гневни черни очи, които издават психическа неуравновесеност. Вонеше на пот и на саморъчно свити цигари, които пушеше постоянно и от това пръстите й бяха потъмнели, а ноктите и зъбите й — пожълтели.
— Искам само да те питам нещо, ако не възразяваш — добавих спокойно. — За Алисия.
Елиф се намръщи и удари с щеката по масата, а после започна да нарежда топките за нова игра, но изведнъж спря и застана мълчаливо. Изглеждаше разсеяна.
— Елиф?
Тя не отговори. Съдейки по изражението й, разбрах какво не е наред.
— Гласове ли чуваш, Елиф?
Тя ме изгледа подозрително и повдигна рамене.
— Какво казват?
— Не си в безопасност, казват ми да внимавам.
— Разбирам. Правилно. Ти не ме познаваш и е съвсем разумно да не ми вярваш. Още не. Вероятно с течение на времето това ще се промени.
Елиф ми хвърли поглед, който означаваше, че се съмнява.
Кимнах към масата за билярд.
— Искаш ли да поиграем?
— Не.
— Защо?
Тя повдигна рамене.
— Другата щека е счупена. Още не са я заменили.
— Но може да споделя твоята щека, нали?
Щеката беше подпряна на масата. Понечих да я взема, но Елиф я сграбчи и я дръпна.
— Това е моята шибана щека! Намери си твоя!
Отстъпих назад, стреснат от ожесточеността на реакцията й — тя удари топката със заплашителна сила. Погледах малко как играе и после опитах отново.
— Питах се дали можеш да ми разкажеш нещо, което се е случило, след като Алисия е приета в „Дъбравата“? Спомняш ли си?
Елиф поклати глава.
— В досието й прочетох, че сте се спречкали в столовата — продължих. — И ти си била потърпевша от нападението?
— О, да, тя се опита да ме убие. Опита се да пререже шибаното ми гърло.
— Според записките на медицинските сестри едната от тях те е видяла да шепнеш нещо на Алисия преди нападението. Какво й каза?
— Не! — Елиф яростно тръсна глава. — Не съм казвала нищо!
— Не намеквам, че си я провокирала, само съм любопитен. Какво беше?
— Попитах я нещо, ето какво беше, мамка му…
— Какво я попита?
— Попитах я дали той е заслужавал.
— Кой?
— Той. Нейният пич. — Елиф се усмихна, макар че всъщност не беше усмивка, а по-скоро уродлива гримаса.
— Имаш предвид… съпругът й? — Поколебах се, без да съм сигурен дали разбирам. — Попитала си Алисия дали съпругът й заслужава да бъде убит?
Елиф кимна и удари топката.
— И я попитах как е изглеждал. Когато го е застреляла и е пръснала черепа му и мозъкът му се е разплискал. — Елиф се засмя.
Изведнъж почувствах вълна на отвращение. Помислих си, че Елиф вероятно е предизвикала същите чувства у Алисия. Елиф просто те караше да изпитваш погнуса и омраза — това беше нейната патология. Така майка й я беше карала да се чувства като малка. Мразена и отвратителна. И затова Елиф несъзнателно провокираше да я мразиш. И в повечето случаи успяваше.
— А сега как стоят нещата? — попитах. — В добри отношения ли сте с Алисия?
— О, да, приятелю. Много сме гъсти. Първи дружки.
Елиф се засмя отново. Преди да успея да кажа нещо, усетих, че телефонът вибрира в джоба ми. Погледнах екранчето, непознат номер.
— Трябва да отговоря на обаждането. Благодаря, много ми помогна.
Елиф измърмори нещо неразбираемо и продължи играта си.
* * *
Излязох в коридора и отговорих на обаждането.