Трябваше да препратя имейлите на моя адрес в онази нощ, веднага щом ги прочетох. Така щях да имам реално физическо доказателство. Това беше грешка. Започнах да се питам какво всъщност видях. Може ли да се доверя на спомена си? В края на краищата, бях надрусан до обезумяване. Изтълкувах ли погрешно онова, което прочетох?
Улових се, че съчинявам екзотични теории, опитвайки се да докажа невинността на Кати. Може би имейлите са актьорско упражнение и тя се превъплъщава в ролята на Дездемона. Кати говори с американски акцент шест месеца, докато се готвеше за „Всички мои синове“. Може би и сега прави нещо подобно. Но имейлите бяха подписани от Кати, не от Дездемона.
Ако си бях въобразил всичко, щях да мога да го забравя така, както човек забравя сън. Щях да се събудя и сънят да избледнее. Аз обаче бях затворен като в капан в този безкраен кошмар от недоверие, подозрение и параноя, въпреки че на повърхността се бяха променили малко неща. Още излизахме заедно на разходка в неделя, изглеждахме като всяка друга двойка, която се разхожда в парка. Може би мълчанията ни станаха по-дълги от обикновено, но не бяха неловки. В съзнанието ми се мяташе трескав монолог, репетирах един милион въпроси. Защо го е направила? Как е могла? Защо ми каза, че ме обича и ще се ожени за мен, ще се чука с мен и ще делим легло, а после ме лъже в очите и продължава да лъже, година след година? Колко време продължава връзката й? Обича ли онзи мъж? Ще ме напусне ли заради него?
Прегледах телефона й два пъти, докато Кати беше под душа, търсейки съобщения, но не открих нищо. Ако е получила уличаващи съобщения, тя ги е изтрила. Кати не е глупава, само е нехайна понякога. Възможно е никога да не науча истината. Може никога да не я открия.
Донякъде се и надявах да не я разбера.
Кати ме загледа, докато седяхме на дивана след разходката.
— Добре ли си?
— Какво имаш предвид?
— Не знам, изглеждаш малко унил.
— Днес ли?
— Не само днес, напоследък.
Отбягнах погледа й.
— Заради работата е, мисля за много неща.
Кати кимна и съчувствено стисна ръката ми. Тя беше добра актриса, едва не й повярвах, че й пука за мен.
— Как вървят репетициите?
— По-добре, на Тони му хрумнаха няколко добри идеи. Следващата седмица ще работим до късно, за да ги отработим.
— Добре.
Вече не й вярвах нито дума. Анализирах всяко изречение, както правя с пациентите. Търсех подтекст и четях между редовете, изследвах ги за невербални улики — фини нюанси, увъртане, неизречени думи, лъжи.
— Как е Тони?
— Добре — повдигна рамене, сякаш за да покаже, че не я интересува. Не го вярвам. Кати идолизира Тони, режисьора й, и непрекъснато говори за него — поне допреди време. Напоследък не го споменаваше толкова често. Разговаряха за пиеси, актьорска игра и театър — един свят, който не познавам.
Бях чувал много за Тони, но го видях само веднъж за малко, когато отидох да взема Кати от репетиция. Стори ми се странно, че Кати не ни запозна. Той беше женен и съпругата му е актриса. Имах чувството, че Кати не я харесва много. Може би съпругата му ревнува заради взаимоотношенията им също като мен. Предложих четиримата да отидем някъде на вечеря, но Кати не се въодушеви. Понякога се питах дали не се опитва да ни държи на разстояние.
Видях, че Кати отвори лаптопа. Обърна екрана настрани, докато пишеше. Чувах как пръстите й тракат по клавиатурата. На кого ли пише? На Тони?
— Какво правиш? — попитах и се прозях.
— Изпращам имейл на братовчедка ми… Тя е в Сидни в момента.
— Така ли? Поздрави я от мен.
— Добре.
Кати писа още малко, а после спря, затвори лаптопа и рече:
— Ще се изкъпя.
Кимнах.
— Развесели се, скъпи. Сигурен ли си, че си добре? — и ме погледна лъчезарно.
Усмихнах се и пак кимнах. Кати излезе от стаята. Изчаках, докато не чуя, че вратата на банята се затваря и водата потече. Преместих се на мястото, където седеше тя, и взех лаптопа. Пръстите ми трепереха, когато го отворих. Пуснах търсачката и отидох на нейния имейл.
Кати обаче бе излязла от акаунта си.
С възмущение отместих лаптопа. Помислих си, че в един момент това трябва да спре. Така може да полудея. Или вече съм луд?
Готвех се да си легна и отмятах завивките, когато Кати влезе в спалнята, като си четкаше с паста зъбите.
— Забравих да ти кажа, Никол се връща в Лондон другата седмица.
— Никол?
— Помниш Никол, бяхме на купона за изпращането й.