— Алисия, скъпа, много ми липсваш! Толкова си слаба, нищо не е останало от теб, много ти завиждам. Как си? Онази ужасна жена за малко да не ми разреши да те видя. Беше истински кошмар…
Барби продължи да говори, безкраен поток безсмислено бръщолевене, подробности за пътуването й до Сан Диего на гости на майка й и брат й… Алисия седеше и мълчеше. Лицето й приличаше на маска, не издаваше и не показваше нищо. След двайсетина минути монологът, за щастие, секна. Юри отведе Алисия, която през цялото време не прояви никакъв интерес.
Приближих се до Барби, докато излизаше от клиниката.
— Може ли да поговорим? — попитах.
Барби кимна, сякаш го очакваше.
— Искаш да говориш с мен за Алисия ли? Крайно време беше някой да ми зададе въпроси, по дяволите! Полицаите не поискаха да чуят нищо. Това беше безумно, защото Алисия непрекъснато ми се доверяваше. За всичко. Тя ми разказа неща, които няма да повярваш.
Барби го изрече натъртено и ми се усмихна престорено свенливо. Разбра, че е разпалила любопитството ми.
— Какви неща?
Тя се усмихна загадъчно и облече коженото си палто.
— Не мога да говоря тук. Пък и вече закъснявам. Ела довечера, да речем в шест?
Не изпитах удоволствие от перспективата да посетя Барби в дома й. Искрено се надявах Диомед да не го разбере. Нямах избор, обаче, трябваше да съм наясно какво знае Барби! Насилих се да се усмихна.
— Какъв е адресът ти?
30.
Къщата на Барби, и още няколко, бяха на улицата срещу Хампстед Хийт. Гледаше към едно от езерата, беше голяма и като се има предвид местоположението, цената й вероятно бе фантастична.
Барби живеела в Хампстед от няколко години, преди Гейбриъл и Алисия да се нанесат в съседната къща. Бившият й съпруг бил инвестиционен банкер и непрекъснато пътувал между Лондон и Ню Йорк, докато накрая се развели. Намерил си по-младо, русокосо копие на съпругата си, а Барби получила къщата.
— Затова всеки остана доволен — засмя се тя. — Особено аз.
Къщата й беше боядисана в светлосиньо и изпъкваше сред другите, които бяха бели. Градината отпред беше аранжирана с малки дръвчета и растения в саксии.
Барби ме посрещна на вратата.
— Здравей, скъпи. Радвам се, че си точен, това е добър знак. Насам.
Последвах я по коридора към дневната. Къщата миришеше на оранжерия. Накъдето и да погледнеш, растения и цветя: рози, лилии, орхидеи. Стените бяха отрупани с картини, огледала и снимки в рамки. Статуетки, вази и други предмети се бореха за място върху масички и шкафчета. Всичките бяха скъпи вещи, но наблъскани заедно, приличаха на боклук. Възприето като символ на мисловната нагласа на Барби, това говореше за неподреден душевен свят, меко казано. Накара ме да се замисля за хаос, претрупване с вещи и алчност — ненаситен глад. Зачудих се какво ли е било детството й.
Отместих настрана две възглавници с пискюли, за да направя място, и седнах на големия неудобен диван. Барби отвори шкаф с напитки и извади две чаши.
— Какво искаш да пиеш? Струва ми се, че харесваш уиски. Бившият ми съпруг пиеше по един галон уиски на ден. Казваше, че се нуждае от него, за да може да ме търпи. — Тя се засмя. — Аз съм познавач на виното, ходих на курс в региона на Бордо, във Франция. Имам отличен нюх.
Барби млъкна, за да си поеме дъх и аз се възползвах от възможността да кажа нещо, докато все още имах шанс.
— Не обичам уиски, не си падам по пиенето… Само по някоя бира от време на време.
— О! — Барби изглеждаше притеснена. — Нямам бира.
— Всичко е наред. Не се нуждая от питие…
— Е, аз пък се нуждая, скъпи. Днес е един от онези дни.
Тя си наля голяма чаша червено вино и се сви на фотьойла, настани се удобно, сякаш за приятен разговор.
— Цялата съм твоя — каза Барби със закачлива усмивка. — Какво искаш да знаеш?
— Имам няколко въпроса, ако не възразяваш.
— Ами, питай.
— Алисия споменавала ли е, че я е преглеждал лекар?
— Лекар? — Тя изглеждаше изненадана от въпроса. — Имаш предвид психиатър?
— Не, имам предвид лекар по медицина.
— О, ами, не знам… — Гласът й заглъхна и Барби се поколеба. — Всъщност сега, като го спомена, да, имаше някой, при който тя ходеше…
— Знаеш ли името му?
— Не… но си спомням, че й казах за моя лекар, доктор Мънкс, който е невероятен. Само те поглежда и веднага разбира какво не е наред и ти казва точно какво да ядеш. Изумително е… — Последва дълго и сложно обяснение на изискванията за хранене на лекаря на Барби и настоявания да го посетя скоро. Започвах да губя търпение. С доста усилия върнах Барби към основната тема.