— Спести ми шибаната диагноза. Кажи ми само фактите, Кристиан.
Той ме погледна обидено, но реши да не спори.
— Какво искаш да знаеш?
— Алисия е споделила с теб, че някой я наблюдава, нали?
Кристиан ме погледна учудено.
— Наблюдава я?
— Някой я шпионирал. Мислех, че ти е казала за това.
Той ме изгледа недоумяващо. И после, за моя изненада, се засмя.
— Какво толкова смешно има? — попитах.
— Наистина ли го вярваш? Любопитният воайор, който наднича през прозорците?
— Мислиш, че не е вярно?
— Чиста фантазия. Смятах, че е очевидно.
— Разбирам. — Кимнах към дневника. — Алисия го е написала доста убедително. Аз й вярвам.
— Разбира се, че тя звучеше убедително. И аз щях да й повярвам, ако не я познавах по-добре. Алисия имаше психопатичен епизод.
— Непрекъснато го повтаряш. Тя не звучи психопатично в дневника. Само уплашено.
— Алисия има история с това нещо. Същото се е случило на мястото, където живеели преди Хампстед. Затова се преместили. Тя обвинила един старец от отсрещната страна на улицата, че я шпионира. Вдигнала голяма врява. Оказало се, че старецът е сляп и не може да я види, още по-малко да я шпионира. Алисия винаги е била много нестабилна, но след самоубийството на баща й така и не се, възстанови.
— Говори ли с теб за баща си?
Кристиан повдигна рамене.
— Не точно. Настояваше, че го обичала и имали съвсем нормални взаимоотношения — доколкото нормални може да бъдат, като се има предвид, че майка й се е самоубила. Честно казано, провървя ми, че изобщо изкопчих нещо от Алисия. Тя беше доста неотзивчива. Е, знаеш каква е.
— Очевидно не толкова добре, както ти — отбелязах и продължих, преди да успее да ме прекъсне. — Алисия е направила опит за самоубийство след смъртта на баща си, така ли?
Кристиан повдигна рамене.
— Щом така ти харесва. Аз не бих го нарекъл така.
— А как?
— Да, поведението й беше самоубийствено, но не вярвам, че тя е възнамерявала да умре. Алисия е прекалено нарцистична, за да се самонарани реално. Взела е свръхдоза, по-скоро показно, заради шоуто, отколкото за нещо друго. Тя „пренасяше“ тревожността си на Гейбриъл — непрекъснато се опитваше да привлече вниманието на горкото копеле. Ако не бях длъжен да уважавам поверителността на разговорите с нея, щях да го предупредя да се махне, по дяволите.
— Колко жалко за него, че ти си такъв етичен човек.
Кристиан трепна.
— Тео, знам, че си много съпричастен човек — това те прави добър терапевт, — но си губиш времето е Алисия Беренсън. Още преди убийството тя беше способна на много малко интроспекция или ментализация, или както там го наричаш. Алисия беше изцяло обсебена от себе си и изкуството си. Цялата съпричастност, която изпитваш към нея, цялата ти доброта… тя не е способна да ти ги върне. Алисия е загубена кауза. Пълна кучка.
Кристиан го каза с презрително изражение и без абсолютно никакво съчувствие към толкова увредена жена като Алисия. За секунда се зачудих дали той не страда от гранично личностно разстройство, а не Алисия. В това би имало много повече логика. Станах.
— Отивам да видя Алисия. Нуждая се от отговори.
— От Алисия? — Кристиан изглеждаше обезпокоен. И как възнамеряваш да ги получиш?
— Като я попитам — отвърнах и излязох.
4.
Изчаках, докато Диомед влезе в кабинета си след обяда и Стефани отиде на съвещание на фонда, вмъкнах се в „Аквариума“ и намерих Юри.
— Трябва да видя Алисия!
— Така ли? — Юри ме погледна учудено. — Аз мислех, че терапията е прекъсната.
— Да, но искам да проведа личен разговор е нея, това е всичко.
— Добре, разбирам. — Юри придоби несигурен вид. — Ами, стаята за терапия е заета. Индира ще приема там пациентки до края на следобеда. — Той се замисли за секунда. — Стаята за изкуство е свободна, ако нямаш нищо против да се видите там. Но трябва да си бърз.
Юри не поясни, но аз разбрах какво иска да каже — трябваше да действам бързо, за да не ме забележи някой и да докладва на Стефани. Бях благодарен, че Юри е на моя страна. Той явно беше добър човек. Почувствах се малко виновен, че го прецених погрешно, когато се запознахме.
— Благодаря — рекох. — Признателен съм ти.
Юри се ухили.
— Ще я доведа там след десетина минути.
* * *
Юри удържа на думата си. Десет минути по-късно седяхме с Алисия един срещу друг в стаята за изкуство, от двете страни на изпръскания е боя работен плот.