от плещите ти. При това, като си помислиш, Стюарт Грийн си го е заслужил, прав ли съм?
Тя не отговори.
– Така че през онази нощ ти виждаш Стюарт Грийн. Мислиш, че е мъртъв. Чувстваш
облекчение, ала в същото време си мислиш, че приятелят ти Рей Ливайн има пръст в
убийството. Тогава бягаш, за да не позволиш да го заловят.
Тя не знаеше как да отговори, затова продължи с:
– Не го отричам.
– И – Брум вдигна ръка – ти бягаш, защото всъщност не си искала за останеш с Рей и да се
омъжиш за него, защото оправдано или не, ти си гледала на Рей Ливайн като на убиец.
Избягала си и затова, нали така?
Брум отстъпи назад. Видя, че е уцелил десетката. За миг останаха мълчаливи. Телефонът
на Брум звънна. Той погледна към екранчето и видя, че Голдбърг го вика в кабинета си.
– През всичките тези години – каза Брум – ти си мислела, че Рей е убил Стюарт Грийн.
– Казах си, че е вероятно.
Той разпери ръце.
– И това ни води до големия въпрос: Какво те накара да промениш решението си?
– Две неща – отвърна тя.
– Слушам те.
– Първо – тя посочи към масата, – Рей ви изпрати снимката.
Брум махна с ръка.
– За да си поиграе с мен. Доста серийни убийци го правят.
– Не. Ако бе убивал хора през всичките тези години, щеше да започне да си играе с вас
много отдавна. Нямаше доказателства, че Карлтън Флин е бил в парка. Без тази снимка
нямаше да знаете нищо. Той ви я е изпратил, за да ви помогне да откриете истинския убиец.
– Значи се е проявил като, какво, като добър гражданин?
– Отчасти да – отвърна тя. – Отчасти, защото и той като мен се нуждае от истината за
онази нощ. Помислете си. Ако Рей не бе изпратил фотографията, още щяхте да сте в
началото.
– Кажи, моля те, как стана така, че той успя да я направи?
– Помислете и вие. Защо тази година? Защо не миналата или по-миналата? Ако Рей е
убиецът, можеше да ви праща по една всяка година, не е ли така? Щеше да ги изпраща на
Марди Гра. Но виждате, че големият ден за Рей е осемнайсети февруари. Тогава за последен
път бяхме заедно. Тъкмо тогава всичко завърши тъй ужасно за нас. И така, Рей отива там –
на годишнината, а не на Марди Гра. Прави снимки. Това прави. Така постъпва. Така не би
заснел другите ви жертви – защото не е бил там на Марди Гра, освен когато празникът не е
съвпадал с осемнайсети февруари. Щеше да има само снимките на Карлтън Флин.
Брум за малко да се изкикоти.
– Леле, наистина си проникновена.
Брум виждаше, че теорията й е безобразна и пълна с празноти, и все пак, както се бе научил
през годините, истината носеше по-уникално зловоние, отколкото лъжите. Ала той не
трябваше да се опира на интуицията си. Дали Рей имаше снимки от всеки осемнайсети
февруари? Това би подкрепило безумното й твърдение.
И нещо още по-важно: ако Рей бе фотографирал жертвата, може би, просто може би, той
щеше да е снимал и убиеца.
– Каза две неща – рече Брум.
– Какви?
– Каза, че има две причини, поради които си променила виждането си за това дали Рей е
убил Стюарт Грийн. Съобщи ми само едното. Кое е другото?
– Най-простото от всички – отвърна Меган. – Стюарт Грийн не е мъртъв.
На заместник-началник Голдбърг му се щеше да ревне.
Разбира се, че нямаше да го направи; дори не си спомняше кога за последен път бе плакал,
но внезапно му се появи такова желание. Седеше сам в кабинета си.
Всъщност кабинетът му бе отделено със стъкло пространство от общата част и всеки би
могъл да погледне вътре, освен ако той не затвори щорите, а винаги когато го правеше, всяко
ченге в участъка, естествено подозрително по природа, ставаше изключително неспокойно.
Голдбърт затвори очи и потърка лицето си. Сякаш светът се бе затворил около него и се
готвеше да го смаже, както компресорът в „Междузвездни войни“ или в стария телевизионен
епизод на „Батман“ стрива боклука, а покритата със заострени шишове стена на Жената