Выбрать главу

котка за малко да прониже Енергичния дует. Разводът му струваше цяло състояние.

Ипотеките на неговата и на бившата му жена собственост бяха абсурдно високи. Най-

голямата му дъщеря Кари, най-страхотното хлапе и другарче, което можеше да се надява да

има, искаше да стане тенис звезда, а това бе неимоверно скъпо удоволствие. Кари тренираше

във Флорида със световноизвестен треньор, което струваше на Голдбърг повече от 6

хилядарки на месец, което се равняваше приблизително на заплатата, която носеше у дома

си, без удръжките. Освен това, разбира се, Голдбърг имаше вкус към скъпите жени, а това не

бе никак добре за банковата му сметка.

Така че той трябваше да използва творчески похвати, за да свързва двата края. Как? Като

продава информация. И какво? В по-голямата си част информацията не променяше

абсолютно нищо. Нито прилагането на закона. Тъкмо се отървеш от италианците, нахлуват

чернокожите. Тъкмо се отървеш от чернокожите, идват мексиканците и руснаците и т.н., и

т.н. Така че Голдбърг играеше и на двата фронта. Никой не пострадваше, освен онези, които

заслужават. Престъпниците на престъпниците, така да се каже.

Що се отнася до новата ситуация – доставяне на информация по случая „Карлтън Флин“, –

е, това изглеждаше още по-просто. Бащата искаше да открие сина си. Кой няма да откликне

на желанието му? Според бащата единствено полицаите можеха да сторят толкова много и

той би могъл да им помага в работата. Голдбърг хранеше съмнения, ала – и защо не? – се зае

с това. Най-лошото бе, че бащата чувстваше, че дава всичко от себе си. Кой не би го разбрал?

Но най-доброто бе, че ченгетата наистина имаха ограничения. Те трябваше да следват дадени

правила, дори да са от тъпи по-тъпи. Някои от средите, намиращи се извън обсега на

прилагането на закона, нямаха подобни ограничения. Така че кой знае? Това би било добре за

всички.

При това, да, Голдбърг получаваше пари. Печалба, печалба и пак печалба.

По време на брака си сегашната бивша съпруга на Голдбърг, една от онези красавици,

които все искат да ги приемеш на сериозно, ала единствената причина, поради която би си

направил този труд, бе нейната хубост, е хвърлила доста недомислици от йога-дзен-будизъм

върху него с предупреждението за опасността, която крие допълнителната му дейност за

правене на пари. Тя говореше как лошите дела влизат в душата ти и те водят по наклонената

плоскост, как могат да оцветят в червено чакрата му и всякакви подобни глупости. Говореше

ли, говореше, докато той не посочеше, че ако я слуша, ще трябва да се пренесат в по-малка

къща, да пропуснат лятната почивка и да забравят за тенис уроците на Кари.

Ала може би по тази наклонена плоскост се срещаха и страшно много безсмислици.

Някаква си стриптийзьорка била малко наранена – голяма работа! А може и да е голяма.

Може би оттам започва всичко и малката снежна топка се разраства до лавина.

А къде свършва всичко това?

Меган Пиърс, съпруга и майка на две деца, която би могла да идентифицира двамината

психопати на Дел Флин – ето къде. Трябваше да я накарат да замълчи.

Ето го и проблема с прекосяването на границата. Прекрачваш я за миг, но след това

линията се размазва и ти вече не знаеш къде е точно, а после научаваш, че трябвало да

помогнеш на две маниакални хрътки да убият някаква жена.

Мобилният телефон на Голдбърг иззвъня. Той погледна екранчето и видя, че е лудото

момиче.

– Голдбърг – обади се той.

– Още ли е във вашия участък, заместник-началник Голдбърг?

Въодушевеният й висок глас напомни на Голдбърг за най-първата мажоретка от годините в

гимназията.

– Да.

Младата жена въздъхна.

– Нямам търпение.

И тогава Голдбърг каза нещо, което изненада дори самия него:

– Няма нужда.

– Моля?

– Ще получа цялата информация за нея и ще я предам нататък. Така че няма нужда да, ъъ,