– Онази, която се появи вчера? Бившата на Стюарт Грийн?
– Всъщност не бившата, но да, момичето, с което Грийн е излизал, или там каквото е
правил. Сега Каси има нова самоличност – със съпруг, деца и други такива – и ме помоли да
я защитя. Обещах й, че ще се опитам да го сторя.
Голдбърг не го поощри. Взе един кламер и го заогъва напред-назад.
– Едно не разбирам – каза той. – Всяка година на Марди Гра някой изчезва, така ли?
– Точно така.
– И не сме намерили никакви трупове?
– Нито един – отвърна Брум. – Освен ако не смяташ Рос Гънтър.
Голдбърг заизвива кламера, докато той се счупи. После взе друг кламер.
– Значи този Гънтър е убит в същия парк преди осемнайсет години точно на Марди Гра. А
другият, какво му беше името?
– Рики Маниън.
– Рики Маниън. Той го отнася. Имали са солидни доказателства. Но Маниън продължава
да твърди, че е невинен. На следващата година, точно на Марди Гра, изчезва и Стюарт
Грийн. Тогава не го разбираме, ала той е бил в същата отдалечена част на парка и е, какво
каза – кървял?
– Точно така.
– Но наскоро някой го е видял?
– Така мислим, да.
Голдбърг поклати глава.
– Да пропуснем следващите седемнайсет години. Един друг мъж, на име Карлтън Флин,
изчезва на Марди Гра, а предварителните лабораторни проби сочат, че и той е кървял на
същото място в гората?
– Да.
– Защо научавам чак сега? – Голдбърг вдигна ръка, преди Брум да успее на каже нещо. –
Остави. Нямаме време за това сега. – Той забарабани по писалището с върха на пръстите си.
– Трима кървящи мъже на едно и също място – изрече той. – Трябваше да накараме
момчетата от лабораторията да се върнат там. Трябва да огледат всеки сантиметър от
терена, за да проверят дали няма петна и от нечия друга кръв. Ако – нямах представа, че
цялата тази работа е толкова безумна, – но ако някой друг от изчезналите на Марди Гра
мъже също е прободен на това място, можем да открием и стари следи от кръв.
Идеята е добра, помисли си Брум.
– Имаш ли нужда от нещо друго? – попита Голдбърг.
– Заповед за обиск на апартамента на Рей Ливайн.
– Остави това на мен. Да му наложим ли възбрана?
– По-добре не – отвърна Брум. – Още нямаме достатъчно доказателства, за да го задържим,
а аз не искам да го изплаша.
– И какъв е планът ти?
– Ще видя дали мога да го открия. Искам да поговоря с него насаме, преди да се обърне към
адвоката си.
На вратата се почука. Влезе Мейсън.
– Разполагам с възрастовите промени на Стюарт Грийн.
Подаде един лист на Голдбърг и един на Брум. Както бе обещал, той бе нанесъл
предполагаемите промени и това бе Стюарт Грийн седемнайсет години по-късно с обръсната
глава и козя брадичка. Голдбърг попита:
– Довърши ли скиците по случая на Хари Сътън?
– Към края съм.
– Добре. Ще ми ги дадеш. – После се обърна към Брум:
– Тръгни по стъпките на Рей Ливайн. Аз ще се погрижа за излизането на скиците.
Кен намери едно тихо сепаре в задната част на „Ла Крим“, откъдето танцьорките се
виждаха доста лошо, но пък се откриваше прекрасен изглед към по-възрастната барманка,
която бе завела детектив Брум до тази дупка на греха.
Малко по-рано Кен бе успял да се приближи достатъчно до тях, за да чуе части от
разговора между детектив Брум и барманката, която той наричаше Лорейн. Очевидно тя
знаеше много. Явно тя имаше доста емоционално отношение към разговора. Освен това, каза
си той, тя не му казваше всичко. Кен бе тъй щастлив, почти замаян от радост поради
приближаващата сватба.
Той обмисляше различни начини да изстреля въпроса. Тази работа бе добре платена и той
щеше да използва парите, за да й купи най-големия диамант, който намери. Ала големият
въпрос беше: Как да зададе въпроса? Не искаше нещо пошло като мъжете, предлагащи брак