Е, да оставим това.
Меган наддаде писък – затрогващ, първичен, остър крясък. Както си беше с нож, забит в
плътта на ръката й, тя се изви силно в кръста. Блондинката направи грешката да се опита да
запази същата поза по отношение на Меган, ала неочакваното движение на жертвата й я
извади от равновесие.
Само мъничко.
Колкото да я накара да залитне напред.
Меган вирна лакътя си право нагоре. Острата кост удари с всичка сила носа на русокосата,
като го пречупи нагоре към челото. Чу се изпукване. Лицето на блондинката се обля в кръв.
Но това не бе краят.
Блондинката, която също чувстваше остра болка, намери в себе си нови сили. Тя
възстанови равновесието си и дръпна ножа с все сила. Острието простърга по протежение на
костта, сякаш я одялваше. Меган все още се мъчеше да я спре, ала сега русокосата взе
превес. Острието се плъзна навън, излезе от мускула с висок, всмукващ влагата звук.
От раната бликаше кръв, изригваше като гейзер.
Меган бе гнуслива от дете. Когато бе осемгодишна, един от небиологичните й бащи поиска
да види последната част на „Петък, 13-и“ и тъй като не можа да намери бавачка, той
помъкна Меган със себе си. Преживяването бе болезнено. Оттогава – дори сега – тя не
можеше да гледа филми с насилие.
Сега тези неща нямаха значение. Кръвта – и нейната, и тази на блондинката – не я караше
да потръпва. Всъщност тя почти се радваше на гледката.
За миг болката в ръката й изчезна, но после се върна с мощен изблик, сякаш нервните
окончания са били блокирани подобно на превит маркуч за поливане, по който изведнъж
потича вода.
Болката премина в бурна ярост.
С животинско ръмжене блондинката вдигна ножа и отново я нападна.
И отново по силата на инстинкта си Меган си каза: пази жизненоважните си органи.
Гърлото, сърцето, меките тъкани. Меган сви брадичка, като блокира достъпа до гърлото и
гърдите си. Обърна се с рамо към удара. Върхът на острието удари върха на раменната й
кост.
Меган отново извика.
Болката растеше, но ножът само одраска кожата й.
Меган отпусна крак и срита блондинката, а ритникът попадна в свитото й коляно, като го
изправи, но по неправилен начин. Кракът се усука. Блондинката падна и тутакси понечи да
се изправи на крака. За миг на Меган й се дощя да избяга. Но не. Блондинката нямаше да
остане на земята. Всъщност тя почти се бе изправила на крака.
Блондинката беше по-млада и вероятно по-силна и по-бърза, но независимо от това – без да
обръща внимание как щеше да свърши всичко – проклета да бъде, ако допуснеше да умре с
нож в гърба, докато бяга.
Не биваше да губи време.
Меган скочи към нападателката си с една-единствена мисъл в главата:
„Грабни. Ножа.“
Двете жени се катурнаха на паважа. Меган мислеше само как да й отнеме ножа.
Сграбчи с две ръце китката на блондинката.
Сега навсякъде имаше кръв, а те бяха оцветени в пурпурночервено. Дълбоко в себе си
Меган осъзнаваше, че ще трябва да се движи бързо. Губеше много кръв, твърде много. Ако
това продължеше, кръвта й просто щеше да изтече.
Меган дръпна китката й надолу, но блондинката не пускаше ножа. Меган пречупи пръсти
под такъв ъгъл, че ноктите й се забиха в тънката кожа от вътрешната страна на китката.
Русокосата извика, ала не охлаби хватката си. Меган ги заби по-надълбоко. Помъчи се да
одере с върха на ноктите си и да обели кожичката под големия й пръст, където обикновено се
мери пулсът. Дали не бе над артерията? Блондинката отново извика, наведе глава напред и
заби зъби в ранената ръка на Меган.
Меган зави от болка.
Блондинката стисна челюсти в плътта, зъбите й почти се срещнаха. От ухапаното също
потече кръв – белите като перли зъби на блондинката бяха целите в кръв. Меган заби
ноктите си още по-надълбоко в китката й.
Ножът падна на паважа.
И тъкмо тогава Меган направи грешка.