независимо какво предаваха по телевизията, нямаше никакви гаранции, че наистина ги е
открил.
Ами температурата на открито и животинките, които пируват с трупните органи – какво
огромно объркване би настъпило. Брум, разбира се, не се нуждаеше от научни доказателства,
за да се ориентира във времето. Карлтън Флин бе умрял на Марди Гра – беше сигурен.
Когато трупът бе изваден със скрипец и въже, всички замръзнаха няколко секунди в
тържествени пози.
– Останалите са почти скелети – каза Саманта Баджрактари.
Това не бе изненада за Брум. След всички тези години, след безкрайните промени и обрати,
събития, случки и слухове всичко се свеждаше дотук. Някой бе убил тези мъже и ги бе
хвърлил в кладенеца. Някой бе докарал мъжете в това отдалечено място, беше ги убил, а
после с помощта на ръчна количка ги бе довлякъл до кладенеца на трийсетина метра от
утъпканата пътека.
Вече нямаше съмнение. Всичко беше дело на сериен убиец.
– Колко са труповете? – попита Брум.
– Още е трудно да се каже. Най-малко десет, може да са и двайсет.
Мъжете, изчезнали на Марди Гра, не бяха избягали, нито бяха приели нова самоличност и
бяха отпътували за някой далечен остров. Брум поклати глава. Трябваше да се знае. Винаги
бе вярвал, че Дж.Ф.К. бе убит от самотен стрелец. Приемаше с присмех твърденията за
съществуването на НЛО, за завръщането на Елвис, за фалшификацията на кацането на
Луната, както и всяка тъпа теория за някаква конспирация.
Дори като ченге той винаги е подозирал очевидното: годеницата, любовника, някого от
семейството, тъй като в почти всички случаи най-краткото разстояние между две точки си
остава правата линия.
Стюарт Грийн вероятно щеше да бъде на самото дъно.
– Ще трябва да уведомим федералните – рече Саманта.
– Знам.
– Искаш ли аз да се заема?
– Вече е направено.
Той си помисли за Сара Грийн, как през всичките тези години бе седяла в къщата, без да
има възможност да действа, да скърби, а през всичкото това време съпругът й вероятно бе
лежал мъртъв на дъното на кладенеца.
Брум се бе вдал твърде много в случая. Това бе замъглило съзнанието му. Желанието му бе
да спаси семейство Грийн. Беше се убедил, че има възможност да го стори; че независимо от
несъответствията той ще намери Стюарт Грийн жив и невредим и ще го върне у дома.
Тъпо.
Разбира се, имаше още въпроси. Защо трупът на Рос Гънтър не бе захвърлен също в
кладенеца? Съществуваха няколко възможности, ала Брум не хареса нито една. Труповете в
кладенеца също не отговаряха на въпроса кой е убиецът на Хари Сътън, нито откриваха
причината за неговата смърт, но вероятно времето на смъртта наистина е съвпаднало.
Колкото до твърдението на Лорейн, че е видяла Стюарт Грийн жив, лесно можеше да се
направи подобна грешка. Дори тя бе признала, че се съмнява. Вероятно е видяла някого,
който много прилича на Стюарт. Ами обръснатата глава и козята брадичка, пък и
седемнайсетте години, изминали от изчезването му – дори Брум не можеше да каже със
сигурност, че промените от възрастта са нанесени върху неговата фотография. Освен ако
Лорейн не бе сгрешила, разбира се. Освен ако Стюарт Грийн не е бил първата жертва, но
извършителят...
Той не мислеше така.
Извадиха още един скелет.
– Детектив Брум?
Той се обърна.
– Аз съм специален агент Гай Анджони. Благодаря, че ни повикахте.
Двамата се ръкуваха. Брум бе твърде възрастен, за да си играе игрички с федералните за
прилежащи територии.
Той неистово желаеше да заловят това ненормално копеле.
– Някаква следа за това кой е там долу?
– Моята же... – Той за малко да каже „жена“. – Моята партньорка Ирин Андерсън прави
списък на мъжете, които са изчезнали на или около Марди Гра. Можем да ви предоставим
информацията, за да сравните имената с намерените трупове в кладенеца.