пример. Няколко от съпругите и приятелките им бяха реагирали по същия начин – бяха
умолявали Ирин да не намира изчезналите им партньори.
– Той няма да те намери, но аз трябва да попитам: Имаш ли представа кой може да го е
направил?
– Кой е убил Рос ли?
– Да.
– Освен Рики, никой друг.
Мобилният телефон на Ирин звънна. Беше Брум. Тя благодари на Джейми Хемсли и й каза,
че ако се нуждае от още нещо, ще й се обади.
Обеща й да я извести, ако Рики Маниън излезе от затвора.
След като и двете затвориха, Ирин отново вдигна мобилния си.
– Ало?
– Те са мъртви, Ирин – със странно монотонен глас изрече Брум. – Всички са мъртви.
Ирин усети леда в гърдите си.
– За какво говориш?
Той й разказа за фотографията на ръчната количка, за връщането им при развалините, за
труповете в кладенеца. Когато Брум свърши, Ирин рече:
– Значи това е то? Всичко свърши?
– За нас, предполагам. Федералните ще открият убиеца. Но някои части все още не си
пасват.
– Нито един случай не е съвършен, Брум. Знаеш го.
– Да, така е, но там е работата. Току-що ми позвъни един следовател от полицията в Есекс.
Тази вечер Меган Пиърс е била нападната от млада русокоса жена, чийто портрет си пасва с
описанието на жената, забелязана в кантората на Хари Сътън.
– Добре ли е?
– Меган ли? Ранена е, но е жива. Обаче е убила нападателката си. Пробола я е в корема.
– Леле.
– Да.
– Доказана самоотбрана?
– Така ми каза тамошното ченге.
– Откриха ли самоличността на русата жена?
– Още не.
– Как, мислиш, се вписва това?
– Не знам. Може би няма връзка.
Ирин не беше на това мнение. Нито Брум, знаеше го.
– И какво искаш да направя? – попита тя.
– Не можем да сторим много за Меган Пиърс. Когато местните полицаи се върнат с
идентификацията на русата нападателка, може би ще можем да отлепим от тази точка и да
продължим.
– Съгласна.
– Също така мисля, че все още трябва да помислим добре как точно убийството на Рос
Гънтър е свързано с всичко това.
– Току-що разговарях със Стейси Парис.
– И?
Ирин го информира за разговора си.
– Не ни помага кой знае колко – каза той.
– Нещо да отговаря на общия модел?
– Мъже, които злоупотребяват с жените.
– Правилно.
– Така че съсредоточи се върху това. Злоупотребяващи приятели, годеници или нещо
подобно. По някакъв начин Марди Гра е свързан с това. Този ден отприщва всичко. Така че
поразширете кръга, вижте дали има и други изчезнали около Марди Гра, които сме
пропуснали.
– Добре.
– И нещо още по-важно: федералните са горе при руините в момента и събират труповете.
Ще имат нужда от помощта ти при определяне на самоличността им.
Ирин го имаше предвид.
– Няма проблем. Нека обработя подробностите и ще открия имената им. Ами ти?
– Ще се отбия у Рей Ливайн, но после ще трябва да поговоря със Сара, преди медиите да се
свържат с нея.
– Ще бъде неприятно – забеляза Ирин.
– А може би не. Може би тя ще приеме завършека.
– Така ли мислиш?
– Не.
Мълчание.
Ирин го познаваше доста добре. Тя премести слушалката от едното си ухо на другото и
каза:
– Добре ли си, Брум?
– Добре съм.
Лъжец.
– Искаш ли да наминеш, когато свършиш?
– Не, не мисля – отвърна той. А после: – Ирин?
– Да?
– Помниш ли медения ни месец в Италия?
Беше странен въпрос, прозвуча като гръм от ясно небе, ала нещо в него, дори сред всичките
мъртъвци около тях, накара Ирин да се усмихне.
– Разбира се.
– Благодаря ти.
– За какво?
Ала той бе затворил телефона.
35