– Е?
– И вие, както всички момчета, сте се шляели навън, сприятелявали сте се и сте пушели
трева. Ти ми го каза.
– Не виждам връзката – отвърна Дейв.
– На теб това ти липсва, така ли е? Но не би се върнал в онези времена – те отдавна са
отминали. Трябва ли да намразя миналото си, за да можеш ти да ме приемеш?
Дейв сякаш се сепна и се облегна назад.
– Наистина ли мислиш, че е едно и също?
– Кое му е различното?
Той потърка лицето си с длани..
– Не знам. Тъкмо това трябва да премисля. – Дейв се опита да се усмихне. – Мисля, че
лъжите се отразяваха по-силно върху нас, отколкото си представяш. Породиха дистанция
между двама ни. Нормално. Така че сега ще бъде друго. Може да стане по-хубаво.
Телефонът на нощното шкафче издрънча.
Дейв се намръщи.
– Не биваше да те безпокоят.
Меган протегна здравата си ръка към апарата.
– Ало?
– Чух, че си имала трудна нощ.
Беше детектив Брум.
– Ще се оправя.
– Не си ли включила телевизора тази сутрин?
– Не, защо?
– Карлтън Флин е мъртъв. И други мъже са намерени мъртви. Открихме труповете им в
един кладенец близо до старата пещ.
– Какво? – Този път Меган успя да седне в леглото. – Не разбирам. И Стюарт Грийн ли е
между тях?
– Най-вероятно. Все още оглеждат труповете.
Разговор за опитите да осмислиш нещата.
– Почакайте, значи някой ги е убил?
– После ще ти разкажа подробностите, но в момента имам нужда от помощта ти.
– Как?
– Знам, че много те боли, така че ако...
– Какво ви е нужно, детектив?
– Снощи арестувахме Рей Ливайн за убийствата.
Тя отвори уста, ала от нея не излезе и дума. Светът й отново се преобърна с главата надолу.
– Това някаква шега ли е?
– Не...
– Какво ви е? Полудяхте ли?
Дейв я погледна укорително. Тя не му обърна внимание.
– Брум! – извика тя.
– Тук съм – отвърна Брум.
Меган поклати глава, готова да му заяви, че това просто не е възможно, ала после си
спомни за предишната нощ, за последните думи на Рей: „Не ти казах истината“.
– Не, не, това е някаква грешка – заяви тя и усети как една сълза се отрони от очите и се
търкулна по лицето й.
– Чувате ли ме? Имате ли доказателства?
– Не ми се ще да говоря за това в момента, но имам нужда от помощта ти.
– Как?
– Задържахме Рей. Той няма да разговаря с никого от нас. Ще говори само с теб, на четири
очи. Знам, че искам много в сегашното ти състояние, а това със сигурност може да почака
няколко дни, докато се съвземеш...
– Какъв е адресът? – попита тя.
Дейв я гледаше с широко отворени очи и мълчеше.
Меган внимателно слушаше. После затвори телефона и се обърна към съпруга си.
– Ще ме закараш ли до един затвор?
Брум затвори телефона след разговора си с Меган и се върна обратно при Рей. Рей Ливайн
бе облечен в оранжеви затворнически дрехи. И ръцете, и краката му бяха във вериги.
Намираха се в стаята за разпити на Районния затвор в Атлантик Сити. Рей бе повикал
единствения си приятел в областта, своя шеф Фестър, и Фестър му уреди адвокатска защита
в лицето на Флеър Хикъри, който трябваше да представлява Рей. Хикъри бе известен като
много добър и колоритен човек.
Щом Брум влезе в стаята, Флеър Хикъри, чийто костюм с цвят на лавандула идваше малко
пресилено за осем сутринта, попита:
– Е?
– Тръгва.
– Чудесно.
– И все пак бих искал да задам няколко въпроса на клиента ви.
– А аз бих искал да съм в джакузито заедно с Хю Джакман – контрира Флеър, като махна
два пъти с ръка. – Но пък можем да помечтаем, нали? Клиентът ми бе достатъчно ясен.
Преди да ви каже и една дума, той желае да поговори на четири очи с Меган Пиърс. А сега –
къш!
Брум излезе от стаята. Специален агент Анджони сви рамене и рече: