Брум го сграбчи за реверите и го запрати към стената.
– Къде е тя, Руди?
– Това те питам и аз, боклук такъв. Не се е появявала тази сутрин.
37
Меган седеше срещу Рей в безличната и, независимо от това, сюрреалистична стая за
разпити.
По време на пътуването до града всички в колата бяха унили. Обади се федерален агент на
име Гай Анджони и подробно я информира за убийствата и ареста. Беше неописуемо. Когато
тя остави телефона, Дейв се опита да поговори с нея. Тя не му отговори. Дейв вече знаеше за
миналите й отношения с Рей – не всички подробности, разбира се, но напълно достатъчно. Тя
от своя страна знаеше, че никак няма да му е леко. Искаше да го успокои и да му вдъхне
увереност. Дейв го заслужаваше, заслужаваше дори повече. Ала в момента бе потресена.
Това щеше да почака.
Меган бе преминала през метален детектор и цялостно претърсване, преди да й разрешат да
влезе в полицейското управление. Вътре имаше петима души: специален агент Гай Анджони;
двама полицаи; Флеър Хикъри, адвокатът на Рей, който я поздрави с топла усмивка на
устните; и, разбира се, Рей.
Флеър Хикъри повдигна малък свитък документи.
– Това са клетвени декларации, според които разговорът ви с моя клиент няма да бъде
донесен до знанието на някого, няма да бъде записан или използван по какъвто и да е начин –
заяви той.
– Всеки в тази стая е подписал такъв документ.
– Добре.
– Бих бил наистина много благодарен, ако и вие подпишете документа, с което да обещаете,
че няма да разпространите каквото и да е, казано от моя клиент по време на този разговор.
– Не е необходимо – обади се Рей.
– То е и за нейно добро – обясни Флеър. – Макар ти да й вярваш, Рей, аз се опитвам да
затрудня противната страна, за да не могат да я убедят да проговори.
– Няма нищо – каза Меган.
Пръстите на ранената й ръка все още функционираха добре и тя хвана писалката и драсна
нещо като подпис.
Флеър Хикъри събра документите.
– Добре, господа, време е да си тръгвате.
Специален агент Анджони се запъти към вратата.
– Ще ви наблюдаваме, госпожо Пиърс. Ако попаднете в беда, само вдигнете здравата ръка
над главата си и ние ще разберем, че имате нужда от нас. Моят клиент е със завързани ръце и
крака – продължи Флеър.
– Тя не е в опасност.
– И все пак.
Флеър подбели очи. Пръв излезе Гай Анджони, следван от двамата полицаи. Флеър излезе
последен. Вратата се затвори след него. Меган се настани на отсрещния стол. Глезените на
Рей бяха оковани за стола, а ръцете му – за масата.
– Добре ли си? – попита я Рей.
– Снощи ме нападнаха.
– Кой?
Тя поклати глава.
– Не сме тук да разискваме моя милост.
– Затова ли не можа да дойдеш при „Луси“?
Меган не знаеше как да отговори на този въпрос.
– И бездруго нямаше да дойда.
Той кимна, сякаш бе разбрал.
– Ти ли уби тези мъже, Рей?
– Не.
– Ти ли уби Стюарт Грийн?
Той не отговори.
– Разбра, че ме наранява, нали?
– Да.
– Беше те грижа за мен. Ти дори...
Тя замълча, после продължи:
– Ти дори ме обичаше.
– Да.
– Рей, сега трябва да ми кажеш истината.
– Ще ти я кажа – отвърна той. – Но най-напред ти.
– Какво?
Щом Рей срещна погледа й, тя го усети навсякъде по себе си.
– Каси – започна Рей. – Ти ли уби Стюарт Грийн?
Брум не си направи труда да зададе на Руди допълнителни въпроси.
Опита да не се паникьоса, ала не се получи. Каза на Руди да остане в клуба и ако Лорейн
пристигне, да му се обади. Без да пророни нито дума повече, Брум изтича до автомобила си,
грабна пистолета и бързо се отправи към дома на Лорейн.
„Моля те, недей, моля те, недей, моля те, недей.“
Повика диспечера си за подкрепа, но нямаше начин да го дочака. Не спираше да тича.