Две нощи по-късно, след молитвите преди лягане, когато всички в лагера спяха дълбоко,
Дъг Уейтс се запъти към мястото навътре в гората, където уж щеше да се състои срещата му
с Барби. Кен я поде от там. Барби гледаше хипнотизирана, омагьосана. Винаги е била
привлечена от болката. Тя си спомни, че по време на едно пътуване до Флоренция, Италия,
когато бе малко момиче, тя посети известна катедрала в центъра на града. На стената на
свода имаше фрески, изобразяващи най-ужасяващите сцени от ада. Вътре в свещената
църква, където не се разрешаваше да се влиза с къси панталонки и рокли без ръкави, тя видя
голи хора – грешници, – в чиито ректуми и интимни части бяха напъхани горещи железа. Без
всякакво прикритие. Всеки турист ги виждаше. Повечето от децата бяха отвратени от
гледката. Но други, като например Барби, не можеха да отлепят поглед от нея. Агонията,
изписана по лицата на грешниците, я привличаше, омайваше я, разгорещяваше я.
Когато Кен най-после развърза Уейтс, му каза само едно:
– Ако разкажеш на някого, ще се върна и този път ще пострадаш много лошо.
През идните два дни Дъг Уейтс изобщо не продума. На третия ден го отведоха. Нито Кен,
нито Барби чуха нещо за него след това.
Продължиха да работят като съветници, като от време на време дисциплинираха и други,
щом възникнеше необходимост от това. Например отвратителното момче, което безжалостно
малтретираше останалите. Или един друг съветник, който вкарваше алкохол в лагера и го
раздаваше на младите. И двамата бяха отведени на същото онова място в гората.
Веднъж Кен и Барби направиха нещо, което някои биха сметнали за грешка. Бяха
измъчвали един мръсник – той се бе промъкнал в момичешка спалня и бе бръкнал в нечий
сутиен, – ала те не знаеха, че бащата на мръсното момче е важен мафиот в Ню Йорк. Щом
бащата научи какво се е случило – че са измъчвали сина му до напикаване, – той изпрати
двамата си най-добри воини „да се погрижат“ за Кен и Барби. Ала Кен и Барби вече не бяха
мекушави аматьори. Когато двамата мафиоти дойдоха за тях, Кен и Барби бяха готови.
Нападнаха ги. Кен уби единия с голи ръце. Другият бе заловен и отведен в гората. Барби се
позабави с него. Беше по-старателна от всякога. Накрая бяха пуснали другия жив, макар че в
случая вероятно би било по-милосърдно, ако го бяха утрепали.
Когато станалото дойде до ушите на бащата мафиот, който бе нанесъл първоначалния
удар, той бе подобаващо впечатлен – а може би дори стреснат. Вместо да изпрати още бойци
срещу тях, той предложи на двамата мир и работа. Кен и Барби се съгласиха. Осъзнаха, че
това са лоши момчета, които нараняват други лоши момчета. Приеха го като своя съдба.
Щом лагерът свърши, те напуснаха своите семейства, като заявиха на обичните си близки,
че стават пътуващи мисионери, което в известен смисъл бе вярно.
Мобилният телефон иззвъня. Кен го вдигна и рече:
– Добър ден, г-н Голдбърг!
Щом той привърши разговора, Барби се приближи до него.
– Имаме ли нова следа?
– Имаме.
– Каква е?
– Адвокат на име Хари Сътън. Защитник на курви.
Барби кимна с глава.
И двамата коленичиха на пода до Тони. Тони се разплака.
– Сега разбираш – каза й Кен – колко вреден е за теб този живот.
Тони продължи да плаче.
– Ще ти дадем възможност – рече Барби с щастлива усмивка.
Тя бръкна в чантичката си и извади нещо от нея.
– Това е автобусен билет за заминаване от тук.
– Ще го използваш ли? – попита Кен.
Тони енергично закима.
– Когато ни видя за първи път – каза Барби, – ти си помисли, че сме ангели, изпратени да ти
помогнем.
– Може би си била права – додаде Кен.
Меган имаше намерение да се прибере право вкъщи.
Това щеше да е най-благоразумното решение. Беше изпълнила задължението си – поне
дотолкова, доколкото можа – и сега бе време да се напъха обратно в своя пашкул.
Ала вместо това тя се запъти към „Ла Крим“.