малко повече внимание. Клиентът се засмя и отнесе напитката на масата си.
– Лорейн?
– Какво, бонбонче?
– Каква е тайната на щастието?
– Малките неща.
– Като например?
– Да смениш завесите. Няма да повярваш колко е страхотно.
Меган я погледна със съмнение.
– О, миличка, и аз съм объркана като другите. Просто се научих да не се вживявам толкова.
Знаеш ли? Ние водим битки за свобода и какво правим със завоюваната свобода?
Обвързваме се с вещи и дългове, както и с разни хора. Ако ти изглеждам щастлива, то е,
защото правя каквото поискам и когато поискам.
Меган довърши питието си и направи знак за още.
– Аз съм щастлива – рече Меган. – Но се чувствам незначителна.
– Нормално е. Искам да кажа, че с всеки е така. Имаш добри деца, нали?
– Най-добрите – отвърна Меган с чувството, че е озарена от щастие, без да иска. – Толкова
много ги обичам, че чак ме боли.
– Виждаш ли? Това е страхотно, но не е за мен.
Меган огледа питието, като се наслаждаваше на топлината му вътре в себе си.
– Знаеш ли кое му е лошото на това да си майка?
– Пелените?
– Е, да. Но имам предвид в настоящия момент. Сега, когато са пораснали и малко или
много са се превърнали в истински човешки същества.
– Кое?
– Живееш заради усмивката им.
Лорейн я чакаше да каже нещо повече. Когато тя замълча, Лорейн рече:
– Искаш ли да ми обясниш?
– Когато нещо е добре за тях, като например с Кайли, когато отбележи точки във
футболния мач – искам да кажа, когато детето ти се усмихне, ти си на седмото небе. Толкова
си щастлива, но после, когато престанат да се усмихват...
– Чувстваш се нещастна – каза Лорейн.
– Малко е по-сложно, но да. Тъкмо това ненавиждам: моето щастие изцяло зависи от
техните усмивки. А аз не съм от родителите, които живеят чрез своите деца. Просто искам те
да са щастливи. Но навремето бях самостоятелна личност със собствени чувства и емоции. А
сега, като майка, щастието ми изглежда изцяло зависимо от техните усмивки. Те също са
наясно.
– Интересно – каза Лорейн. – Знаеш ли как ми звучи?
– Как?
– Като оскърбителна връзка. Като връзката с бившия ми. Започваш да живееш, за да му
правиш удоволствие. Манипулират те с настроенията си.
– Малко силно казано.
– Да, вероятно – отвърна Лорейн, без да го разбира напълно, ала и без желание да спори по
въпроса. – Ти все още не си ми обяснила защо всъщност се върна тук. Имам предвид
идването ти, преди да те посетя.
Отговорът беше прост: липсвало й е. Меган бе на път да й го заяви, ала Лорейн се взираше
вдясно от нея. Меган проследи погледа й. Намръщи се, когато видя накъде гледа Лорейн.
– Масата на Рей – рече Меган.
– Аха.
В момента масата бе празна, но това наистина бе неговата маса – в ъгъла, където Рей
обикновено седеше. Тя бе хлътнала по него. Господи, боже мой, как само беше хлътнала!
Сега бе пуснала Рей обратно, само за миг. През годините бе превърнала в душата си тяхната
връзка в нещо като провал, в дълбока и трудна любовна история, която никога не би могла
да надживее светлината на реалността. Ала сега, само за миг, тя си позволи да си спомни
страстта, с която Рей я гледаше, електрическия заряд в целувките им, дългите нощи, които
прекарваше с него, почти останала без дъх от страст.
Сега Лорейн се усмихваше.
– Бе нежен – каза й Меган.
– Да.
– Помниш ли какво стана с него?
Усмивката й се стопи.
– Наистина ли искаш да знаеш?
– Ти отвори тази врата.
– Не, миличка, ти я отвори. Аз само се опитвам да ти помогна да я затвориш.
В думите й имаше логика.
– Тогава ми помогни. Добре ли е?
Лорейн отново се зае да бърше чашите.
– Лорейн?
– За известно време... имам предвид след като ти избяга – той идваше всяка вечер. Сядаше