Ала тогава, е, той погледна лицето на Ирин и всички подобни мисли се изпариха от главата
му.
Преди години двамата с Ирин бяха започнали като партньори в полицията.
Бързо се влюбиха един в друг, чувствата им бяха дълбоки и те се ожениха. Това сложи край
на тяхното партньорство – женените двойки не служеха в една и съща полицейска кола, –
както и началото на техните беди. Въпреки взаимната им любов бракът им се оказа пълен
провал. Така ставаше понякога. В отношенията на едни бракът създава връзки. Докато при
други разрушава всичко.
Той почука на вратата.Четиригодишният Шемъс на Ирин отвори, разтопеният сладолед бе
оцветил устата му в червено, бе боядисал и зъбите му. Хлапето бе отрязало главата на баща
си и от този факт настроението на Брум се скапа.
– Здравей, чичо Брум.
Дори децата го наричаха Брум.
– Здравей, хлапе. Къде е мама?
– В кухнята съм – викна Ирин.
След като двамата с Ирин се разведоха, те подадоха молба да станат отново партньори в
една полицейска кола. Отне им известно време да получат отговор, но накрая им дадоха
съгласието си. Равновесието бе възвърнато – поне тяхното разбиране за равновесие. Ала не
се напуснаха един друг. Дори когато нерешително започнаха да се срещат с други хора, те
продължиха да спят заедно. Живяха така дълго време. Твърде дълго. Опитаха да се спрат, но
когато си в непосредствена близост час след час с другия, както казват, плътта е слаба. На
няколко пъти се сближаваха по време на ухажването на Шон, дори когато Ирин и Шон
започнаха сериозна връзка, като най-после спряха веднъж и завинаги, щом двамата с Шон си
казаха „Да“ един на друг. Ала дори сега, дори след всичките тези години, чувствата си бяха
все същите и стояха непокътнати като скрито подводно течение. Миналата година, когато
трябваше да се грижи за двете си деца, след двайсет и пет годишна служба Ирин
кандидатства за ранно пенсиониране. Е, за непълна пенсия при намалена работна седмица –
един почивен ден, за да гледа децата. Брум остана част от живота й. Идваше при нея за съвет.
Молеше я за помощ по разни случаи. Обръщаше се към нея, защото въпреки че тя очевидно
се бе преместила и новият й брак я правеше щастлива, а той бе пропилял най-добрата си
възможност за истинско щастие, Брум бе все още влюбен в нея.
До компютъра стоеше фамилна фотография на Ирин, Шон, двете деца и кучето пред
елхата. Брум се насили да не подбели очи.
– Как мина срещата ти с Каси? – попита Ирин.
– Странно.
– Разкажи де.
И той й разказа. Ирин носеше светлозелено поло и розова пола, която излагаше на показ
краката й. Тя имаше великолепни крака. Погледна по начина, по който гледаше винаги, а
той се опита да се престори, че погледът й няма никакъв ефект върху него. Ирин бе
щастлива. Беше майка и бе влюбена в Шон.
Брум бе захвърлен в миналото като някой, за когото все още й пукаше и когото обичаше по
някакъв начин, ала нищо повече от това – никакви безсънни нощи заради него.
Част от Брум бе доволна от положението. Ала в по-голямата си част той бе съкрушен.
Когато свърши разказа си, Ирин каза:
– И какво разбра от всичко това?
– Не знам.
– Някакъв ключ към загадката?
Брум се замисли.
– Тя не лъжеше, но според мен премълча част от истината. Трябва да го обмисля в
дълбочина. – Той посочи с брадичка към лаптопа и файловете. – Какво откри?
Усмивката й говореше, че е открила нещо голямо.
– Видеоматериалите от охранителните камери на „Ла Крим“.
– Какво има там?
– Разглеждах ги.
Ирин натисна едно копче върху клавиатурата. Коледната фотография на семейство
Андерсън изчезна, слава на Бога, и се появи неподвижна рамка от видеото. Ирин удари друг
клавиш. Видеото се раздвижи.
Последваха две секунди тишина, а после група от очевидно пияни мъже залитнаха навън от
вратата на клуба.
– Видя ли Карлтън Флин на някое видео? – попита Брум.