– Не.
– Тогава какво?
– Само погледай – отвърна Ирин с лека усмивка на лицето. – Какво виждаш на екрана?
– Група пияни идиоти, които излизат от стриптийзьорския вертеп.
– Погледни по-отблизо.
Той въздъхна и присви очи срещу екрана. Тя натисна друг клавиш. Още една група излезе,
залитайки, от вратата. Ирин отново чукна по клавиша. Друга група. Още едно натискане на
клавиша. Този път излезе една двойка, също пияни. Жената внезапно спря, обърна се към
мъжа, сграбчи мънистата около шията му и го дръпна към себе си, за да го целуне.
Брум се намръщи. Тъкмо се канеше да я попита какво толкова има, но се спря. Нещо му
щукна в главата.
– Добре, върни един кадър назад.
Все още усмихната, Ирин натисна бутона за връщане на картината. Брум отново присви
очи. Пияните мъже също носеха мъниста. Тя върна още един кадър. Същата картинка. Брум
си спомни собствената си работа с видеото. Толкова много пиене. Толкова много излизания.
И толкова много мъниста.
– Марди Гра7 – тихо изрече Брум.
7 Марди Гра (фр.) – католически празник. В превод от френски: „Изобилният вторник“,
последният ден, в който се блажи преди Великденските пости. В много страни се отбелязва с
пищен карнавал. – Б. пр.
– Бинго – каза Ирин. – На кой ден се падна Марди Гра тази година?
– На осемнайсети февруари.
– Правилен отговор. Всяка година Марди Гра се празнува на различна дата – в деня преди
Пепелната сряда8, четирийсет и седем дни преди Великден. Проверих останалите в твоя
списък. Например: когато преди три години, на четвърти март, Грег Уагман изчезна...
8 Началото на Великите пости според католическата традиция. – Б. пр.
– Било е Марди Гра?
Ирин кимна с глава.
– Да, същото може да се каже за всеки изчезнал мъж, от тези, които издирваш. За някои от
тях е докладвано по-късно – дни или дори седмици след изчезването им, – ала когато
прегледах файловете, стана ясно, че никой не е изчезнал преди Марди Гра. Не мога да
докажа, че всичките са изчезнали на този ден – или в някои случаи след полунощ в същата
нощ, – ала всичко отговаря на твоята простичка теория.
– Значи не говорим за специален ден или месец – забеляза Брум.
– Не.
– Каквото и да става – рече Брум, – а ние не знаем какво е това – може да са убийци, или
бегълци, или един бог знае какво, но каквото и да става...
Ирин кимна с глава.
– Случва се на Марди Гра.
Мобилният на Брум звънна. Той погледна да види кой се обажда и разбра, че му звънят от
полицейското управление.
– Ало?
– Детектив Брум?
– Да?
– Някакъв фотограф току-що дойде в управлението. Според мен ще поискате да го видите.
От адвокатската кантора на Хари Сътън се откриваше идеален изглед към Атлантик Сити.
В далечината – а под „далечина“ той разбираше едва три квартала разстояние в източна
посока – се виждаха все още някакви грандхотели по протежение на Дъсчената пътека. Но
помежду високите сгради и запуснатата постройка, в която се помещаваше кантората му, се
простираше обширно пространство от занемарени здания. Каквато красота и блясък да
издаваха хотелите и казината, те съществуваха самостоятелно и не променяха излъчването
на съседните къщи. Хотелите бяха като цветя, натикани в центъра на обраслото с тръстики
блато.
Хари не просто обичаше секса, комара и останалите удоволствия в този град, макар да
нямаше никакво съмнение, че те отравяха атмосферата. Работата беше там, че тези хора –
местното население, ако така ви харесва повече – бяха безсилни срещу отровата. Когато
работеше за най-старите и авторитетни адвокатски фирми, Хари помагаше на силните на
деня, на онези, които от самото си раждане участваха в играта на живота, като шмекеруваха
в своя собствена полза и все още изпитваха необходимост да лъжат. Хората тук бяха пълна