не каза нищо. Кауънс се отправи към Баджрактари, като дръпна жълтата лента по пътя си.
– Здрасти, Саманта – поздрави Кауънс с широка усмивка. – Тази вечер си много хубава.
Баджрактари вдигна поглед към него. Очите й бяха безизразни.
– Замърсяваш мястото на престъплението, Кауънс.
– Тъкмо казвах, че дори в настоящия технически екип от криминалисти ти изглеждаш
наистина много красива – усмихна се Кауънс малко повече от обичайното, после внезапно
промени тона. – Ъъъ, не прилагам сексуално насилие, нито нещо друго. Само казвам.
Брум поклати глава. Сега той разбра защо Кауънс искаше да дойде с тях. Имаше много
мило отношение към Саманта Баджрактари. Човек просто да не повярва.
– Отиди зад жълтата лента – озъби му се Баджрактари.
Ала внезапно Кауънс престана да слуша. Той бавно завъртя глава от едната страна на
другата. На лицето му се появи странно изражение.
– Какво? – попита го Баджрактари.
Кауънс присви очи.
– Получавам нещо като „дежа вю“.
– Гьоловете, където ловят риба с пръти, напомнят на това тук – отвърна Баджрактари.
– Ха-ха!
Саманта Баджрактари се върна на работа. Все още объркан, Кауънс залитна назад към
полицейската лента. Междувременно на Брум му хрумна нещо. Като държеше снимката в
дясната си ръка, той започна да обикаля, за да разбере откъде точно бе направена тя.
Придвижи се малко по-нагоре по хълма, като на всеки две-три крачки се обръщаше назад и
се опитваше да изчисли дали това бе мястото. Пътешествието му го накара да излезе извън
пътеката.
Той бавно пристъпи с очи, забити в земята и тогава...
Бинго.
– Баджрактари – викна й Брум.
– Какво?
– Тук открих нещо като следа от обувка. Мислиш ли, че можеш да намериш рохкава почва?
Всъщност, момчета, вероятно ще трябва да прегледате цялото място и да видите дали няма
още нещо.
– Няма проблем, при положение че престанем да тъпчем наоколо като стадо тежкотоварни
шотландски коне.
Баджрактари каза нещо на другия техник – мъж, който изглеждаше като тринайсетгодишно
момче. Техникът се отправи към мястото, където стоеше Брум. Брум му показа отпечатъка и
предпазливо се върна на полянката. Застана до Кауънс и се помъчи да обмисли нещата.
Преди седемнайсет години на Марди Гра Стюарт Грийн е дошъл на това доста отдалечено
място и е бил – какво? – прободен, преди да изчезне завинаги. Сега Брум имаше снимка, за
жалост без датата на заснемането й, на която се виждаше Карлтън Флин, друг човек,
изчезнал в деня на Марди Гра на това отдалечено място. Освен това току-що бяха открили
разплискана кръв, която не бе седемнайсетгодишна. И най-после, седемнайсет години след
изчезването на Стюарт Грийн имаше още две странни случки. Едната, внезапната поява на
Каси – защо се бе върнала и дали казваше истината? И втората – възможната внезапна поява
на Стюарт Грийн. Беше ли завръщането му свързано с Каси?
Ако не, съвпадението бе невероятно. Ако изобщо се бе върнал. Каси можеше просто да си
измисля, а и „източникът“ й би могъл да греши.
Така че, като съберем новите факти с... Брум не бе открил нито един факт.
И тъкмо тогава се появи и голямото откритие от най-неочакван източник.
– Сега си спомням – рече Кауънс.
– Какво?
– Онова „дежа вю“, за което споменах. Спомням си какво имах предвид. – Кауънс извади
пурата от устата си. – Онова нашумяло убийство.
Думите му привлякоха вниманието на Брум.
– Кое нашумяло убийство?
– Спомни си. Какво, по дяволите, бе името на онзи тип? Гънър, Гънтър, нещо такова.
Брум се помъчи да си спомни и усети как пулсът му се ускори.
– Беше наръган с нож, нали?
– Да. Някакви планинари го бяха открили точно тук преди колко, може би преди двайсет
години. Множество прободни рани.
– И ти си сигурен, че мястото е същото?
– Да, съвсем сигурен съм, щом виждам старата пещ и скалата. Да, това е мястото.