обажда.
– Каси е.
Каси. Хари Сътън излезе много по-силен, отколкото човек можеше да си представи, или да
издържи, – а може би не знаеше истината за нея. След дълго убеждаване, включващо
желязото със запоената в него игла, както и пикочния му канал, Сътън им беше казал, че
свидетелят, заместник-началникът Голдбърг, бе уведомил Кен за една бивша екзотична
танцьорка на име Каси. Хари Сътън не бе издал нищо повече за нея, но те откриха
телефонния й номер в неговия мобилен телефон.
Барби отговори на повикването с най-сладкия си глас.
– Офисът на Хари Сътън.
– Здравейте. Там ли е Хари?
– Мога ли да попитам кой се обажда?
– Каси.
– О, съжалявам. В момента не можете да се свържете с господин Сътън.
Барби хвърли поглед към Кен. Той вдигна и двата си палци нагоре.
– Може ли да ми продиктувате пълното си име и адреса си, за да му оставя съобщение с
подробните ви данни?
– Почакайте, това не е ли мобилният на Хари?
– Телефонът на господин Сътън автоматично ми подава сигнал, когато той не може да
отговори. Съжалявам, Каси. Не чух фамилното ви име.
Връзката прекъсна.
– Тя прекъсна – рече Барби и се намуси.
Кен се приближи и я обгърна с ръка.
– Не се притеснявай.
– Наистина помислих, че звуча като секретарка.
– Така беше.
– Ала тя не ми повярва.
– Което ни говори нещо – отвърна Кен.
– Какво?
– Че е много предпазлива.
Барби се почувства по-добре и закима с глава.
– Което пък означава, че е много важна за изпълнението на нашата задача.
– Определено.
– И сега какво?
– Имаме номера на мобилния й телефон – каза Кен. – Лесно ще открием къде живее.
16
Под светкавицата на фотоапарата жената изглеждаше досущ като прословутия елен в
светлината на автомобилните фарове.
– Коя е щастливката, Джордж? – извика Рей.
Джордж Куелър, може би най-редовният клиент на Фестър, прикри с ръка гаджето, с което
бе излязъл.
– Това е Александра Сейпърстийн.
Светкавица, щрак, светкавица, щрак.
– Как се запознахте вие двамата?
– По интернета. В уебсайт за свободни мъже и жени – евреи.
– Звучи ми като намеса на съдбата.
Рей не наблегна на очевидното – Джордж не бе евреин.
Александра Сейпърстийн сякаш се сви пред погледите на околните. Тя бе доста хубавичка,
макар и безлична, ала премигваше твърде често и Рей го свързваше с наличие на насилие в
миналото. Тук светкавицата не помагаше. Рей я изключи, продължи да снима и отстъпи
крачка назад, за да даде на ужасената млада жена повече пространство. Джордж го видя и го
стрелна със странен поглед.
Когато наближиха ресторанта, церемониалмайсторът Морис, който говореше със
забележим френски акцент – истинското му име беше Мани Шварц и най-вероятно бе
задължен да присъства на срещата, – се приближи до вратата на бистрото, разпери широко
ръце и извика:
– Мосю Жорж, добре дошли! Вече съм приготвил любимата ви маса!
Джордж погледна към Рей в очакване да изрече репликата си.
Като криеше лице зад фотоапарата, за да скрие срама си, Рей викна:
– Вие двамата ще съобщите ли на пресата менюто си?
Едно малко парченце от душата на Рей умря.
– Ще видим – високомерно отговори Джордж.
Новата двойка влезе. Рей се престори, че иска да ги последва, а Морис се престори, че го
изблъсква навън. Един сервитьор дойде при Александра и й подаде червени рози. Рей
снимаше през прозореца. Джордж държеше стола за Александра. Тя седна, настани се удобно
и най-сетне от много дълго време се почувства удобно.
Но нямаше да е задълго.
Рей насочи фотоапарата в лицето й. Трябваше. Част от него знаеше, че би трябвало да
извърне поглед – като да намали скоростта си, за да види автомобилната катастрофа по пътя