събирали информацията, а и Дел не ги попита. Той просто слушаше и усещаше как сърцето
му се къса и едновременно с това се ожесточава.
Ожесточаването му бе в по-голяма степен от другото.
– Мислите ли, че ще има ответен удар? – попита Дел.
Кен погледна към Барби, после към Дел.
– От страна на Тони ли? Не. От страна на Хари Сътън? Да. Ала няма да могат да стигнат до
нас.
– Или до вас – додаде Барби.
Дел пак не попита за подробностите.
– И сега какво?
– Обикновено следваме уликите – отвърна Барби с глас, сякаш бе репетирала, сякаш
внезапно се бе превъплътила в ролята на много по-възрастна жена. – В такъв случай трябва
да се разпитат г-н и г-жа Пиърс.
Дел не каза нищо.
– Това би означавало да заминем от Атлантик Сити за Касълтън, за да разширим кръга –
допълни Кен.
– И да добавим допълнителните щети и загуби – добави Барби.
Дел не сваляше поглед от прозореца.
– Значи сте дошли, за да получите моето одобрение?
– Да.
– Мислите ли, че семейство Пиърс знаят нещо?
– Според мен жената знае, да – отвърна Кен. – Разбрахме, че детектив Брум днес се е
срещнал с нея. Тя е поискала да присъства и адвокат – и този адвокат е бил Хари Сътън.
– Което означава, че има нещо, което крие – додаде Барби.
Дел се замисли над думите й, спомни си своето посещение в участъка.
– Каквото и да му е казала тази Меган Пиърс, Брум се е задействал. Тази вечер в парка
имаше криминалисти. Откриха кръв.
Мълчание.
– Семейство Пиърс имат ли деца? – попита Дел.
– Две.
– Опитайте се да не ги замесвате.
От собствен опит Дел знаеше, че това е най-милосърдната постъпка, която можеше да си
позволи.
На Меган й отне два часа шофиране до вкъщи.
Наскоро Дейв бе поставил сателитно радио в колата и тя се опита да послуша предаването
на Хауард Стърн. Веднъж, когато двамата с Дейв останаха сами в автомобила и се
заслушаха в него, Хауард си бе бъбрил с една стриптийзьорка на име Трипъл Ес и Меган едва
не излезе от кожата си, когато разпозна гласа на Сюзън Шварц, момиче, което навремето
работеше в „Ла Крим“. Двете дори бяха за известно време съквартирантки.
Колкото и да е странно, Меган намираше Хауард Стърн за изумително безинтересен,
докато неговото шоу бе доста провокативно. Много далеч от това да е стеснителна, Меган бе
намерила по-живописните атракции – мръсния секс, движенията на тялото, странните
приумици – култивирани, но попадаше изцяло под тяхно влияние, когато Хауард правеше
интервюта със знаменитости или коментираше новините с Робин. Меган винаги се
удивляваше колко често се съгласяваше с него, колко смисъл имаше в думите му – Хауард би
могъл да бъде чудесен спътник по време на продължително шофиране, – ала тази вечер, след
няколко безплодни минути, тя изключи радиото и остана насаме със своите мисли.
А сега какво?
Наближаваше един след полунощ, когато спря на алеята пред дома си.
Къщата бе цялата тъмна, светеше само сигналната лампичка във всекидневната стая.
Тя не се бе обадила на Дейв, за да го предупреди, че се прибира. Сама не знаеше защо.
Просто не се сещаше какво да му каже и как ще отговори на въпросите му. Беше се надявала,
че през двата часа, прекарани в колата, щеше да й хрумне нещо. Ала не стана така. Беше
обмислила всичко от искрената измишльотина („Една приятелка – не мога да ти кажа коя –
имаше личен проблем“) до самата истина („По-добре седни, за да ти разкажа всичко“), или
до нещо средно („Отидох в Атлантик Сити, но не беше кой знае какво“).
Така че Меган паркира на алеята пред къщата и щом пусна ключовете на автомобила в
чантичката си, отвори вратата и тихо я затвори, защото бе много късно, а тя не искаше да
събуди никого, все още нямаше представа какво ще каже на мъжа, за когото бе омъжена през
последните шестнайсет години.