– Във Фейсбук всички изглеждат щастливи.
– Знам. И какво толкова? – Фестър се опита да се усмихне, ала не успя да надвие болката
си. – Не бях достатъчно добър за нея, нали знаеш какво имам предвид? Бях само един
обикновен бодигард. Може би сега, с новия си бизнес и всичко останало, вероятно правя
толкова пари, колкото и водопроводчикът. Може би дори повече. Но вече е твърде късно,
нали така?
– Така.
– Няма ли да ме окуражиш да тръгна след нея?
Рей не каза нищо.
– Трябва да видиш снимките й. Имам предвид във Фейсбук. Тя все още е красива като в
първия ден, в който ме свали. Може би дори повече.
Рей се вторачи за миг в кафето си.
– Знаеш ли какво означава „бирени очила“?
– Разбира се – отвърна Фестър. – Колкото повече пиеш, толкова по-красиво ти се вижда
момичето.
– Видял си снимките във Фейсбук през очилата на разбитото си сърце.
– Така ли мислиш?
– Да.
Фестър се замисли.
– Да, може би си прав. Или пък това не са очилата на разбитото ми сърце. Може би са
очилата на истинската любов.
Замълчаха. Кафето бе божи нектар и за двамата.
Главоболието се бе превърнало в тъпо равномерно туптене.
– Вероятно водопроводчикът я прави щастлива – рече Фестър. – Ще трябва да престана да
мисля за това.
– Добра идея.
– Но – продължи Фестър, като вдигна пръст нагоре, – ако в момента тя влезе през тази
врата, примерно – и той сви театрално рамене, – ако тя, да речем, дойде в „Уийк Сигнал“ да
ме търси след толкова много години, аз не знам как бих постъпил.
– Много хитро, Фестър.
Той разпери ръце.
– Кое от онова, което ти казах, ти прозвуча толкова хитро?
Хубав въпрос.
– Тя не се върна, за да започне всичко отначало.
– Значи просто е искала да се позабавлява? Да се поотпусне за час-два? Разочароващо е.
После, като си помисли още малко по въпроса, Фестър каза:
– Но, по дяволите, аз бих се съгласил.
– Не се върна и с тази цел.
– Тогава защо изобщо дойде?
Рей поклати глава.
– Не е важно. Тръгна си. И няма повече да се върне.
– Значи се е върнала само за да ти обърка главата?
Рей си играеше със салфетката.
– Нещо такова.
– Доста нелюбезно.
Рей не отговори.
– Но знаеш ли кое е интересното, Рей?
– Не, Фестър, хайде, кажи ми кое е „интересното“.
– Дженифър ми разби сърцето, така е, ала не успя да съкруши мен. Нали разбираш какво
искам да кажа? Аз все още функционирам. Имам си бизнес. Живея си живота. Продължавам
напред. Да, понякога пия, ала не позволявам на пиенето да ме унищожи.
– Отново проявяваш хитрост – забеляза Рей.
– Знам, че има няколко неща, които са по-лоши от разбитото сърце, но те не са нещо, от
което да не можеш да се съвземеш. Схващаш ли за какво говоря?
Рей бе на път да се разсмее. Той схващаше. И в същото време не схващаше. Разбитото
сърце е лошо нещо, ала разбира се, че имаше и по-лоши неща. Фестър си мислеше, че тъкмо
разбитото сърце бе пречупило Рей. Така си беше, дума да няма. Но човек наистина можеше
да се възстанови от разбито сърце. И Рей щеше да се съвземе, ако това бе всичко.
Но както Фестър бе забелязал, имаше и много по-лоши неща, които оставят белези и които
се преодоляват много по-трудно от разбитото сърце.
Кръвта например.
Брум не искаше да се довери на Меган.
Той все още не вярваше, че е цялата чиста, а и целеше нещо по-важно – да я впечатли с
пълните ужасни и страховити факти по случая. Така че по пътя за Атлантик Сити той й
разказа достатъчно, за да й изкара ангелите – как е вярвал, че мнозина, а не само Стюарт
Грийн и Карлтън Флин са изчезвали в деня на Марди Гра, как не бяха видели отново никого
от тях.
Когато свърши, Меган рече:
– И така, тези мъже мъртви ли са, избягали ли са, някой отвлякъл ли ги е, или какво?