дори когато си пиян и изглупял, или нямаш желание да го повториш, остава някаква връзка
помежду ви. Той се надяваше сега да използва тъкмо тази връзка. Брум тръгна към задната
част на клуба. Вратата на Руди беше затворена. Брум я отвори, без да почука. Руди се
мъчеше да навлече твърде тясната си риза през твърде голямата си глава и да я смъкне върху
корема си, напомнящ на топка за боулинг. Вътре имаше и едно момиче, което му помагаше да
се облече. Беше младо.
Вероятно бе твърде младо. Руди я изрита през страничния вход.
– В рамките на закона е – обясни Руди.
– Сигурен съм.
Той покани Брум да седне. Брум отхвърли поканата му с поклащане на главата.
– И така – захвана Руди, – тук си за втори пореден път.
– Така е.
– И какво, открил си нещо за някое от момичетата ли?
– Не, Руди, открих нещо за теб. Дългата до раменете ти коса ме възбужда.
Руди се усмихна и разтвори ръце.
– Аз наистина имам тяло, податливо на всякакъв интерес.
– Така е, прав си. Къде е Лорейн?
– Трябва да се върне всеки момент. Какво искаш от най-добрата ми служителка?
Брум направи жест с палеца си.
– Ще я почакам отпред.
– Предпочитам да си тръгнеш.
– Или ще започна да проверявам дали момичетата ти са пълнолетни.
– Давай – отвърна Руди. – Заведението ми е напълно легитимно. Нима си помисли, че имам
нужда от подобни неприятности?
– Няма да имаш никакви неприятности, ако ни съдействаш.
– Същото каза и вчера. Нали си спомняш вчерашния ден?
– Аха, какво за него?
– Заплашил си едно от момичетата ми. Таня.
– Тони.
– Както и да е.
– Не съм я заплашвал. Само разговаряхме.
– Така де. И ти не си се придържал стриктно към тона на разговора и си станал малко по-
убедителен?
– За какво говориш?
Руди имаше на бюрото си огромна чаша с M&M. Той потопи облечената си в ръкавица
лапа в чашата.
– Тони ми се обади снощи. Напусна.
– И ти си помисли, че аз имам нещо общо с това?
– А нямаш ли?
– Може би разговорът ни й е отворил очите. Нали знаеш, това, както и побоят, който твоят
клиент Карлтън Флин й е нанесъл, неща от този род.
– Не мисля така.
– И защо?
– Едно друго от момичетата ми живее с нея. Разказа ми, че Тони си нахвърлила вещите в
един куфар и избягала. Каза, че изглеждала така, сякаш някой здравата я е уплашил.
– Че кой?
Руди изля уискито от чашата в устата си.
– Помислих си за теб.
Брум се намръщи.
– Къде е Тони сега?
– Тръгна си. Скочи в един автобус.
– Вече?
– Аха. Снощи. Обади ми се от автогарата, че напуска.
Брум се помъчи да премисли думите му. Може да е станало така, както първоначално бе
казал. Тези момичета – те не бяха точно най-стабилните колони във Форума. Вече е била
наранявана. Пръстът й беше счупен. Нейният груб псевдо-приятел бе изчезнал. Ченгетата я
бяха разпитали. Вероятно тя просто бе решила да съкрати загубите си и да се прибере.
– Момичето, с което е живяла Тони – забеляза Брум.
– Няма я. При това нищо не знае.
– Руди, сега не е моментът да се изхитряваш пред мен.
Руди въздъхна.
– Успокой се, нали ме познаваш – аз съм гражданин за пример. Ще я повикам, но
междувременно... – Той махна с ръка над рамото на Брум към коридора. – Най-добрата ми
служителка тъкмо пристига. Както винаги навреме. Никога не закъснява.
Брум се обърна и видя Лорейн да върви към мястото си зад бара.
– Здрасти, Брум.
Той се обърна отново към Руди. Изразът на лицето му сега бе различен. Каквато и маска да
си слагаше Руди за пред ченгетата, тя бе изчезнала.
– Специална е. Имам предвид Лорейн. Разбираш, нали?
– Какво искаш да кажеш, Руди?
– Ако, каквото и да правиш тук, ти нараниш тази жена – посочи Руди още веднъж към
мястото, където стоеше Лорейн и почистваше барплота, – пет пари не давам каква значка