Дори сега бих се осмелил да оценя плана си като добър; в крайна сметка той дава възможност на четиричленен персонал да поддържа огромна площ. Несъмнено обаче ще се съгласите, че съвършеният план е онзи, в който са предвидени и неочакваните моменти — примерно, когато някой служител се разболее или по една или друга причина не е във форма. В нашия случай, разбира се, ми бе поставена доста необичайна задача, но въпреки всичко аз пак бях предвидил възможности за справяне с извънредни ситуации. Допусках, че ако възникнеше негодувание от страна на мисис Клемънтс или двете момичета по повод на някакво допълнително натоварване, надхвърлящо привичните им задължения, то щеше да се дължи на факта, че работата им многократно се бе увеличила. Ето защо, докато изготвях работния план, много мислих как да подходя така, че мисис Клемънтс и момичетата бързо да преодолеят отвращението си към новите, „по-еклектични“ роли, които им бях отредил, и не след дълго да започнат да ги възприемат като леки и стимулиращи.
Опасявам се обаче, че в стремежа да спечеля подкрепата на мисис Клемънтс и момичетата не оцених достатъчно трезво собствените си възможности; и макар че опитът и присъщата ми предпазливост не ми позволиха да се натоваря с повече, отколкото в действителност бях в състояние да върша, може би недогледах точно случаите с извънредните ситуации. Няма нищо чудно тогава, че през следващите няколко месеца тъкмо това недоглеждане се прояви в някои дребни, ала показателни моменти. С една дума, смятам, че проблемът се състои единствено във факта, че се бях нагърбил с прекалено много задължения.
Вероятно ще се изненадате, че такъв безспорен недостатък в работния ми план е убягнал от погледа ми, но не може да не се съгласите, че това доста често се случва, ако човек дълго и постоянно мисли за нещо и вижда истината чак след като му се подскаже от някое неочаквано външно събитие. Така беше и в този случай; по-точно, когато получих писмото от мис Кентън, изпълнено, наред с дългите и сравнително сдържани пасажи, и с очевидна носталгия по Дарлингтън Хол и — за това съм съвсем сигурен — категорични намеци за желанието й да се върне тук, аз успях да видя работния си план с нови очи. Едва тогава ми стана ясно, че съществува още една, главна роля, която би трябвало да поеме пети член на персонала; и че именно неговата липса е била в основата на всичките ми досегашни беди. И колкото повече го обмислях, толкова по-силно се убеждавах, че мис Кентън с нейната огромна любов към тази къща и забележителния си професионализъм — какъвто днес е почти невъзможно да срещнем — бе липсващият фактор, който щеше да ми помогне да направя един напълно задоволителен работен план за Дарлингтън Хол.
След този сериозен анализ на ситуацията аз веднага започнах да преосмислям любезното предложение на мистър Фарадей отпреди няколко дни. Беше ми хрумнало, че бих могъл да използвам автомобилното пътешествие и с професионална цел; по-точно, да се разходя до Западното крайбрежие и да посетя мис Кентън пътем, като така проуча от първа ръка желанието й да се върне на работа в Дарлингтън Хол. Искам да поясня, че многократно препрочитах писмото й и няма никаква вероятност просто да съм си въобразил наличието на подобни намеци от нейна страна.