Може би съм отговорил нещо, не знам. Във всеки случай не откъсвах очи от книгата. Изминаха няколко минути, през които очаквах мис Кентън да се извини и да излезе. Вместо това я чух да казва:
— Интересно какво четете така задълбочено, мистър Стивънс.
— Просто книга, мис Кентън.
— Виждам, мистър Стивънс. Мен обаче ме интересува каква е тя.
Вдигнах поглед и осъзнах, че мис Кентън се приближава към мен. Бързо затворих книгата, притиснах я до гърдите си и се изправих.
— Мис Кентън, длъжен съм да ви помоля да уважавате правото ми на уединение.
— Но защо се стеснявате толкова, мистър Стивънс? Да ви кажа, подозирам ви, че четете нещо пикантно.
— Мис Кентън, нима допускате, че в библиотеката на негова светлост може да се намери нещо „пикантно“, както вие се изразихте.
— Чувала съм, че много учени книги съдържат безкрайно пикантни пасажи, ала никога не съм се осмелявала да погледна. Хайде, мистър Стивънс, позволете ми да зърна какво четете.
— Мис Кентън, моля ви, оставете ме на мира. Не е редно да продължавате да ме тормозите така през безценно оскъдното свободно време, с което разполагам.
Но мис Кентън се приближаваше и трябва да призная, че ми беше малко трудно да реша какво да предприема. Изкушавах се да пъхна книгата в чекмеджето на бюрото и бързо да го заключа, това обаче ми се стори някак абсурдно пресилено. Отстъпих няколко крачки назад, като все още притисках книгата до гърдите си.
— Моля ви, покажете ми томчето, което държите, мистър Стивънс — настояваше мис Кентън, като продължаваше да напредва, — и няма повече да ви отнемам удоволствието от четенето. Какво чак толкова може да бъде, та така ревностно го криете?
— Мис Кентън, дали ще разберете заглавието, или не, изобщо не ме интересува. Но по принцип възразявам да нахлувате така в стаята ми и да смущавате уединението ми.
— Чудя се дали книгата е съвсем почтена, мистър Стивънс, или се опитвате да ме предпазите от шокиращото й влияние?
А после тя вече стоеше пред мен и изведнъж се случи нещо странно — сякаш внезапно и двамата преминахме в съвсем друго ниво на съществуване. Опасявам се, че не съм в състояние да опиша какво имам предвид. Единственото, което мога да кажа, е, че внезапно всичко наоколо ни като че застина в пълна неподвижност; стори ми се, че и поведението на мис Кентън рязко се промени. Изражението й стана необичайно сериозно, дори леко уплашено.
— Моля ви, мистър Стивънс, позволете ми да видя книгата.
Пресегна се и внимателно започна да освобождава томчето от ръката ми. Реших, че ще бъде най-добре да не я гледам, докато го прави, но тя беше толкова близко, че за да успея, трябваше да изкривя врата си под доста необичаен ъгъл. Мис Кентън продължаваше много нежно да се бори за книгата, като практически разтваряше пръст по пръст. Стори ми се, че процесът продължи безкрайно дълго, ала през цялото време съумях да запазя достойнството си. Най-после я чух да изрича:
— Господи, мистър Стивънс, че това не е нищо скандално. Най-обикновена сантиментална любовна история.
В този момент реших, че е крайно време да престана да толерирам поведението й. Не си спомням точно какво казах, но във всеки случай твърдо отпратих мис Кентън от стаята си и приключих епизода.
Предполагам, трябва да спомена няколко думи за книгата, заради която се разигра тази дребна случка. Вярно е, че спокойно би могла да се характеризира като „сантиментален романс“ — един от многото, които се намираха в библиотеката и в стаите за гости за развлечение на дамите. А причината да се занимавам с подобни произведения бе проста — с тяхна помощ човек ефикасно можеше да поддържа и обогатява познанията си по езика. Мое лично мнение е — не знам дали ще се съгласите, — че що се отнася до нашето поколение, твърде голямо внимание се обръщаше ние, професионалистите, да имаме добро произношение и да владеем литературния език. Тоест на тези неща понякога се наблягаше повече, за сметка на по-важни професионални умения. И все пак никога не съм смятал, че хубавото произношение и изкусното владеене на езика не са привлекателни качества, и винаги съм се стремял да ги развивам и у себе си. Един от най-лесните начини е просто когато имаш малко свободно време, да прочиташ по няколко страници от добре написана книга. Тъкмо това правех от няколко години и често избирах романи от типа на този, който мис Кентън ме завари да чета, просто защото подобни книги обикновено са написани на чудесен английски с много елегантен диалог — все неща, от които имам голяма практическа полза. По-сериозната книга — да речем, научно изследване, — макар и като цяло далеч по-образователна, е претъпкана с термини с по-ограничена употреба в нормалното ми общуване с дамите и господата.