Разбира се, човекът говореше фигуративно, ала ми стана интересно, че думите му толкова бързо се оказаха верни и в най-буквалния смисъл. Вероятно е седял до мен известно време, без да го видя — толкова бях погълнат от спомена за срещата ми с мис Кентън преди два дни. Дори, мисля, че изобщо не забелязах присъствието му на пейката, докато той не обяви високо:
— Морският въздух е изключително полезен.
Вдигнах поглед и съзрях един много набит мъж, който наближаваше седемдесетте, облечен с доста износено сако от туид и разкопчана на врата риза. Беше се загледал някъде над водата, може би в чайките далеч напред, и изобщо не бях убеден, че говори на мен. Но понеже никой не му отвърна, а и наблизо нямаше кой друг да го стори, рекох:
— Да, сигурен съм, че е така.
— Лекарят казва, че е полезен, и аз идвам тук винаги щом времето позволява.
Мъжът продължи да ми разказва за различните си заболявания, като рядко откъсваше очи от залеза, колкото да кимне или да ми се усмихне. Всъщност започнах да му обръщам внимание чак след като спомена, че допреди три години, когато се пенсионирал, е бил иконом в някаква къща недалеч оттук. Поразпитах го и установих, че става дума за малка къща, в която е бил единственият редовен служител. Позаинтересувах се дали някога е ръководил истински персонал, може би преди войната, но той отговори:
— О, тогава бях просто лакей. Не притежавах квалификацията за иконом в онези години. Никога няма да повярвате какво означаваше да управляваш огромните домакинства, каквито ги имаше тогава.
В този момент реших, че е редно да разкрия самоличността си, и макар че не съм сигурен дали Дарлингтън Хол му говореше нещо, събеседникът ми изглеждаше силно впечатлен.
— А аз се опитвах да ви обяснявам — рече той през смях. — Добре че ме спряхте навреме, преди да съм се изложил съвсем. Това показва как никога не знаеш на кого ще попаднеш, когато започнеш да разговаряш с непознат. Значи сте имали много подчинени. Преди войната, става дума.
Човекът беше симпатичен и проявяваше истински интерес, затова, признавам, че се поувлякох да му разказвам за Дарлингтън Хол в миналото. Най-вече се постарах да му предам малко от така наречената „квалификация“, необходима за провеждането на големи събития, каквито често имахме в имението. Дори мисля, че му разкрих някои от професионалните си „тайни“, с чиято помощ изтръгвах неподозирани способности от подчинените си, както и различни „фокуси“, с които икономът като магьосник кара нещо да се случи точно където и когато трябва, без гостите да подозират за огромните и сложни маневри зад операцията. Както споменах, събеседникът ми бе видимо заинтригуван, но след известно време реших, че съм казал достатъчно, и заключих с думите:
— Разбира се, днес, при новия ми работодател, нещата са съвършено различни. Той е американец.
— Американец значи? Е, сега те са единствените, които могат да си го позволят. И така, вие останахте с къщата. Част от цената на сделката. — Мъжът се обърна и ми се усмихна.
— Да — съгласих се и също се засмях. — Част от цената на сделката.
Човекът отново отправи поглед към морето, пое дълбоко въздух и го изпусна доволно.
— Истината, разбира се, е — обадих се след малко, — че дадох най-доброто от себе си на лорд Дарлингтън. Отдадох му най-доброто, на което бях способен, и сега… сега установявам, че не ми е останало много за даване.
Мъжът не отговори, но кимна, затова продължих:
— Откакто пристигна новият ми работодател, мистър Фарадей, правя всичко възможно, действително всичко възможно, за да му осигуря онова обслужване, което бих желал да има. Опитвам се и се опитвам, ала каквото и да сторя, установявам, че съм далеч от някогашните си стандарти. Все повече грешки се появяват в работата ми. Сами по себе си — съвсем дребни. Поне засега. Но такива, каквито никога не бих допуснал преди, и аз знам какво означават. Господ ми е свидетел колко се старая, а полза няма. Каквото съм имал, съм го дал. Отдадох всичко на лорд Дарлингтън.
— Мили боже, недейте така, приятелю! Ето, искате ли кърпичка? Мисля, че я сложих… А, ето я. И е сравнително чиста. Само веднъж съм си издухал носа тази сутрин. Избършете се, приятелю.
— И таз добра, не, благодаря, всичко е наред. Съжалявам. Боя се, че пътуването ме е изморило. Безкрайно съжалявам.