Завършваше хапка пастет от фазан, когато един лакей се възползва от смяната на платата и му пошепна нещо на ухото. Маркизът го изслуша, без да прояви каквато и да било емоция, нито мускул от лицето му не трепна. След това даде разпорежданията си.
Малко по-късно влезе Маланконтър.
Беше мръсен и разгърден, смърдеше на обор, косите му се бяха залепили на челото, а лявата му ръка беше увита в нечиста превръзка.
Ганиер го погледна изпитателно.
— Готов съм да се обзаложа — рече той, — че нещата не са се развили според твоите планове.
Поставиха пред него пълнен пъдпъдък и той започна старателно да го разрязва.
— Какво стана с хората ти? — попита Ганиер.
— Мъртви са. Всичките. Уби ги един мъж.
— Само един ли?
— Но не кой да е! Беше Лепра. Разпознах рапирата му.
Ганиер лапна парче пъдпъдък, дълго го дъвка и го преглътна.
— Господин Лепра — промълви като че ли на себе си. — Господин Лепра и знаменитата му драконова рапира…
— Мускетар! — възкликна Маланконтър, като че ли с тези думи искаше да оправдае неуспеха си. — И то от най-добрите!
— Да не смяташ, че кралят ще повери тайната си поща на някой комедиен герой?
— Не, но…
— А писмото?
— Все още е у него.
Маркизът довърши пъдпъдъка си, докато Маланконтър гледаше безмълвно младежкия му и невъзмутим профил. След като кръстоса приборите си в чинията, той взе една камбанка и каза:
— Може да си вървиш, Маланконтър. И се опитай по-бързо да излекуваш ръката си, защото не си ми необходим сакат.
Влезе лакей, който раздигна масата, а когато излизаше, наемният убиец видя друг прислужник, който носеше писмо на скъп поднос. Писмото беше предадено на Ганиер, който внимателно разтвори плика.
Беше написано от ръката на виконтеса Дьо Маликорн.
Вашият човек се провали. Кавалерът пристига преди полунощ през вратата „Сен Дьони“. Посланието не бива да стигне до Лувъра.
Маркизът сгъна листа и изпи последната глътка вино.
В същия момент, в здрача, самотният кавалер Лепра препускаше по прашния и пуст път.
Близо до сърцето му, в гънките на ризата, под изцапания с кал, пот и засъхнала кръв дублет, той носеше тайната дипломатическа поща, която се беше заклел да защитава дори с цената на живота си. Изтощен и ранен, отслабен от болестта, която постепенно го разяждаше, той галопираше към Париж и очакваше нощта, без да предполага какви опасности го дебнеха.
Испанският кавалер
1.
Големи факли осветяваха вратата „Сен Дьони“, когато кавалерът Лепра д’Оргьой пристигна там час след като се спусна мракът. Изморен, мръсен, прегърбен и с изтръпнал кръст, той се чувстваше не по-добре от коня си. Свело глава, клетото животно едва се влачеше и залиташе на всяка крачка.
— Пристигнахме, красавецо — рече му Лепра. — Заслужи си цяла седмица да почиваш в конюшнята.
Въпреки умората, той представи пропуска си с уверена ръка, без да сваля шапка и без да слиза от седлото. Изпълнен с подозрение, офицерът от буржоазната милиция първо вдигна фенера си, за да огледа добре този въоръжен кавалер, чиято съмнителна физиономия го подплаши: обрасли страни, остри черти, студен поглед. След това той обърна внимание на документа, а като видя височайшия подпис, незабавно се промени, поздрави и нареди да отворят вратата.
Лепра благодари с кимане.
Вратата „Сен Дьони“ предоставяше много удобен достъп до Париж. Опирайки се на запад на новопостроена и укрепена крепостна стена, която обхващаше стари предградия, тя беше крайна точка на улица „Сен Дьони“, която, от север до юг, преминаваше по целия десен бряг на столицата, чак до затвора „Шатле“, който се издигаше пред Моста на обменителите. През деня тази почти права артерия се радваше на вихрен и шумен живот. Но щом паднеше мрак, се превръщаше в тясна пътека, подчинена на безмълвните и ужасяващи сенки. Впрочем през нощта целият Париж изглеждаше по същия начин.
Лепра бързо разбра, че го следят.
Отначало го предупреди инстинктът му. След това усети особеното мълчание, в което някой се беше стаил. И най-сетне — едва доловимия шум от някакъв покрив. Наближаваше болницата „Света Троица“, когато забеляза дулото на пищов да се подава между два комина.
— Дий! — смушка с шпори корема на коня си.
Изненаданото животно направи последни усилия да полети напред.
Прозвучаха изстрели.
Куршумите свистяха във въздуха, но не улучиха целта си.
Конят препускаше в галоп, но някакво препятствие го спъна и подкоси. Процвили ранен, падна тежко на една страна и повече не помръдна.