Лепра се строполи на земята. Ударът беше жесток и остра болка прониза ранената му ръка. Свил устни, той застана на колене…
… и видя веригата.
По парижките улици имаше поставени специални подпорки, които позволяваха да бъде обтегната верига през пътя — старо средновековно приспособление, чиято цел беше да възпрепятства движението на тълпите при метежи. Офицерите от милицията залагаха тези букаи, които не можеха да бъдат махнати без ключ. Те бяха широки и много здрави, твърде ниски, за да спрат конника, но достатъчно високи, за да го принудят да ги прескача. В мрака представляваха опасен капан.
В този момент Лепра разбра, че целта на убийците не беше да го премахнат и че истинското място на засадата бе тук, на ъгъла на улица „При мечките“, недалеч от един от малкото фенери, които запалваха след залез-слънце и които светеха, докато големите им лоени свещи изгорят.
Трима мъже се появиха от сумрака, пристигнаха и други. С ръкавици и ботуши, въоръжени с рапири, те носеха шапки и големи тъмни мантии, а черни шалове прикриваха лицата им.
Лепра трудно се изправи, извади драконовата си рапира и тръгна на бой с онези, които го заплашваха. Направи финт и единият от тях прелетя покрай него, понесен от устрема си. След това блокира атаката на втория и блъсна третия с рамо. Изнесе левия си крак напред, прониза нечие гърло и отстъпи светкавично, за да избегне насоченото към него острие. Появиха се други двама маскирани противници. Кавалерът Д’Оргьой се отдръпна и незабавно контраатакува. Докопа нападателя си за яката и го размаза в стената. След това парира удара на втория, отвърна, успя да наложи своя ритъм, за да срази поредния враг и да се заеме със следващия. Обстоятелството, че е левак, му даваше известно предимство, но отворената рана на ръката му го поставяше в неизгодно положение, а противниците му сякаш извираха: когато един биваше обезвреден, на негово място изникваше друг. Най-накрая той прониза нечие рамо и със страшен удар на дръжката на рапирата разби слепоочието на новата си жертва. Тази атака му струваше лош прорез в бедрото, но той успя да се възстанови, докато раненият в рамото побягна, а другият падна мъртъв върху калната земя.
Последните двама нападатели не тръгнаха веднага на щурм. Те предпазливо опитаха да обградят кавалера. Той опря гръб в стената, застана нащрек и внимаваше да не ги изпуска от поглед. Ръката и бедрото го боляха. Пот замъгляваше очите му. И тъй като мъжете не се решаваха да атакуват, Лепра разбра, че очакват подкрепление. Подкрепление, което впрочем пристигаше: трима тичаха надолу по улица „Сен Дьони“. Несъмнено бяха тези, които стреляха от покрива.
Кавалерът не можеше да си позволи да ги изчака.
Той леко промени стойката си, престори се, че атакува противника си отляво, излъга десния и светкавично нанесе удар. Острието от драконова кост блесна на лунната светлина, преди да пререже нечия китка, която държеше здраво рапира. Ампутираният простена и побягна, а чуканчето му оставяше кървава следа по улицата. Лепра го забрави и се извъртя, така че да избегне ботуша, насочен към лицето му. Два пъти парира атаката на бандита, след което успя да докопа прекалено протегнатата му ръка, привлече мъжа към себе си, удари го с глава в устата, после с коляно в слабините и накрая заби острието си в гърлото му.
Остави трупа да се свлече в локва кръв, измъкна кинжала от колана му и се изправи срещу тримата закъснели врагове. Отби първия удар с бялата си рапира, втория — с кинжала, а третият, вместо да прониже окото му, само успя да одраска бузата му. Ритна с ботуш единия, успя да задържи високо горе остриетата на другите двама и тъй като драконовата кост без усилие се справи със стоманата, противниците полетяха настрани. Кинжалът му беше свободен: три пъти промуши най-близкия фехтовач. Лепра се опря на един каменен стълб и като се извъртя, обезглави нещастника, когото беше изритал и който изгуби равновесие. Алени капки, подобни на лепкав дъжд, опръскаха кавалера Д’Оргьой и последния му нападател. Двамата си размениха няколко атаки, всеки от тях излизаше напред и отстъпваше от въображаема линия на земята, от устите им изскачаха ругатни, а погледите им бяха яростни. Най-после, бандитът направи фатална грешка и животът му секна, когато драконовото острие се промуши под брадичката му и излезе от другата страна на черепа.
Капнал от умора и от упражненото насилие, измъчван от раните, Лепра се олюля и се почувства зле. Жестоко гадене го присви на две и го принуди да се опре на някаква врата, за да повърне черна слуз, дължаща се на рансата.