Гарваните неминуемо щяха да загубят битката. Но не всички удари щяха да паднат върху тях. Дворът на чудесата също щеше да си изпати и вождът му желаеше да избегне опасността. Въпреки това Сен Люк сериозно рискува, като отиде да го намери във владенията му на улица „Ньов Сен Совьор“ и се опита да измъкне информация от него. Но времето беше крайно недостатъчно и мелезът не се спираше пред нищо, за да изпълни целите си. Някой ден щеше да плати цената за дързостта си. Никой не смееше да пришпорва Великия кесар.
Някакъв мъж дремеше на стол пред къщата на воденичаря, рапирата му висеше на рамката на стола, а пищовът се подаваше на кръста му. Шапка закриваше очите му, беше се загърнал в една от онези големи черни пелерини, които бяха отличителен знак за бандата. Цяла нощ беше бдял на пост и зъзнеше.
Друг Гарван излезе от къщата. Целият в кожа и шаяк, той се прозина, с лявата ръка се почеса по задника, а с дясната по брадичката, след това разтърси рамото на другаря си. Часовият се събуди и на свой ред се прозина. Те размениха няколко думи и облеченият в кожа мъж се отдалечи, като разкопчаваше колана си. Той отиде под навеса, където бяха завързани конете, събу си гащите, приклекна, шумно си свърши малката работа, въздъхна с облекчение и започна и голямата, когато Сен Люк го изненада отзад и преметна кожен ремък през врата му.
Неспособен да извика за помощ, разбойникът се опита да разхлаби каишката, която пристягаше плътта му, и рязко се изправи. Без да го изпуска от прегръдката си, мелезът стори същото и притегли жертвата си към себе си, като отстъпи две крачки назад. Гарванът беше спънат от свалените си гащи. Разпери ръце и залитна, но не падна, тъй като Сен Люк го задържа. Мъжът се съпротивяваше, въртеше се, колкото можеше. Нозете му тъпчеха яростно влажната от урината земя. Хрипове излизаха от гърдите му, а лицето му силно почервеня. Ноктите му се забиваха в приклещеното му гърло, но бяха безсилни да изтеглят ремъка. Тогава той се опита да нанесе удар и юмруците му се насочиха към лицето на мелеза, който, невъзмутим и концентриран, бързо се отдръпна. Ужасът раздираше вътрешностите на клетника. Кафяви и лепкави гадости потекоха по голите му бедра и шумно паднаха на земята. С последни сили, Гарванът отчаяно подири подкрепа, но тя нямаше откъде да дойде. Конвулсиите на тялото му отслабваха. Най-накрая трахеята му изхрущя и от члена му потече белезникава течност. С изплезен език и облещени очи, мъжът бавно се свлече в собствените си изпражнения, а палачът му го наблюдаваше.
Конете почти не бяха помръднали.
Сен Люк остави мръсния труп, зави кожения ремък и нагласи кръглите си очила с червени стъкла на носа си, преди да излезе навън и да огледа обстановката.
Разбойникът беше на поста си. Изпружил нозе и скръстил ръце пред корема си, той беше нахлупил шапката върху очите си и спеше на стола, чиято облегалка беше подпряна на стената на къщата.
Мелезът извади камата си и с решителна крачка тръгна към мъжа. Онзи го чу да идва, но помисли, че другарят му се връща.
— Е? Облекчи ли се? — попита той, без да вдигне глава.
— Не.
Гарванът подскочи, а пищовът падна от кръста му. С един жест Сен Люк затвори устата му с ръка и го притегли надолу, за да не му позволи да стане от стола. Насочи камата под брадичката му. Острието проникна рязко, проби небцето и потъна в мозъка. Разбойникът умря мигновено, облещил огромни очи.
Мелезът изчисти камата си в рамото на Гарвана и остави трупа на стола, свлечен надолу, с висящи ръце. Сен Люк преброи шест коня под навеса. Шест без двама. Оставаха четирима.
Приближи се до вратата, залепи ухото си и леко натисна дръжката. Вътре двама току-що излюпили се от леглата Гарвани похапваха скромна закуска и разговаряха с гръб към него, единият седнал на буренце, а другият — на нестабилна табуретка.
— Скоро няма да има вино.
— Зная.
— Нито хляб. А ти искаше да храниш онзи…
— Добре, добре… Днес ще се свърши.
— И вчера каза същото.
— Повярвай ми, днес — край. Те няма много да се забавят.
Сен Люк влезе безшумно. Минавайки, грабна един ръжен от студената камина.
— Във всеки случай, да знаеш, че нямам намерение да прекарам още една нощ в тази съборетина.
— Ще правиш каквото ти се каже!
— Хайде да видим!
— Няма нищо за виждане. Спомняш ли си за Фигар?