— Испанец ли е? — учуди се Марсиак.
— Да — каза капитанът.
— В такъв случай Испания се опитва да го намери!
— Точно това Кардиналът би желал да избегне.
Ла Фарг стана, заобиколи стола си и се облегна на рамката със събрани отпред ръце.
— Кавалерът Д’Иребан — продължи той — е наследник на испански гранд. Таен и недостоен наследник. Млад пройдоха, който е пристигнал в Париж под това измислено име, за да харчи очакващото го богатство.
— Какво е истинското му име? — попита Алмадес.
— Не го зная. Изглежда, че Испания иска да запази това в тайна.
— Вероятно защото се бои от скандал — предположи Балардийо. — Ако бащата е…
— Ако ли… — прекъсна го Марсиак. — Трябва ли да приемаме за чиста монета всичко, което ни пробутва Испания?
Но Ла Фарг с поглед накара гасконеца да замълчи и продължи:
— Бащата е зле. Скоро ще умре. А Испания иска да върне блудния син в родното гнездо, след като е установила изчезването му. Иребан сякаш се е изпарил и близките му се безпокоят да не е попаднал в някаква клопка в Париж.
— Ако е водил прахоснически живот — отбеляза Анес, — това е напълно възможно. Ако подозрителните му познати са разбрали, че е син на…
— Пак ако… — промърмори тихо Марсиак.
— Посредством специален пратеник — завърши Ла Фарг — Испания е изложила пред краля положението, безпокойството и намеренията си.
— Намеренията си ли? — възкликна Балардийо.
— Испания държи Иребан да се завърне и направо заплашва, че ще изпрати във Франция свои агенти, ако не сторим необходимото. Затова трябва да се намесим.
Лепра отдавна едва се сдържаше.
Той изгуби търпение, стана и гневно започна да се разхожда из стаята, мълчалив, с изпънато лице и блеснали очи. Първо, никак не му харесваше обстоятелството, че Испания поставя условия на Франция. Но най-вече, той не беше свалил мускетарската си мантия, за да открие същия ден, че ще се наложи да служи на чужда държава.
Вражеска държава.
Ла Фарг очакваше подобна реакция от страна на Остриетата.
— Зная какво си мислиш, Лепра.
Кавалерът застана на едно място.
— Наистина ли, капитане?
— Зная, защото и аз мисля същото. Но зная също, че Ришельо в този момент търси сближаване с Испания. Скоро Франция ще трябва да се бие в Лотарингия, а може би и в Свещената Римска империя. Тя не може да си позволи да бъде заплашвана на границата откъм Пиренеите. Трябва да се опита да се хареса на Испания и да ѝ представи доказателства за своето приятелство.
Лепра въздъхна.
— Добре. Но защо ние? Защо отново събират Остриетата? Доколкото ми е известно, на Кардинала не му липсват шпиони.
Капитанът не отговори.
— Мисията е деликатна — започна Анес…
— … и ние сме най-добрите — добави Марсиак.
Но колкото и приятни да изглеждаха изречени или чути, тези обяснения не задоволиха никого.
Съществуваше някаква тайна, която не даваше мира на Остриетата.
Настъпи мълчание, внезапно гасконецът рече:
— Не зная кое е истинското име на кавалера Д’Иребан, и Испания няма да ни даде повече сведения. Да предположим, че е жив. Да предположим, че се крие или е попаднал в плен. В Париж има стотици хиляди души. Да намерим един от тях, дори испанец, няма да е лесно.
— Намерихме следа — обяви Ла Фарг. — Тя е несигурна и вероятно фалшива, но все пак съществува.
— Каква е? — запита Анес.
— Иребан не е дошъл в Париж сам. Движи се със спътник в гуляите. Благородник, също испанец. Авантюрист, дуелист и голям познавач на нощния живот в столицата. Името му е Кастила. Ще започнем с него. Алмадес, Лепра, вие ще ме придружавате.
Споменатите не се възпротивиха.
— Марсиак, остани тук и заедно с Гибо направи опис на всичко, което ни е необходимо. Още тази вечер обиколи кабаретата и игралните домове, в които може да са се подвизавали Иребан и Кастила.
— Разбрано. Но такива свърталища в Париж има много.
— Постарай се.
— Ами аз? — запита баронеса Дьо Водрьой.
Ла Фарг се забави с отговора си.
— Ти, Анес, трябва да се подготвиш за едно посещение.
Тя разбра и размени погледи с Балардийо.
По-късно Ла Фарг отиде при Лепра, който оседлаваше конете.
— Зная, че ти е трудно, Лепра. За всички нас завръщането на Остриетата е щастие. Но за теб…
— За мен ли?
— Кариерата ти на мускетар върви добре. Нищо не те задължава да се откажеш от нея и ако искаш моето мнение…
Капитанът не продължи.
Събеседникът му се усмихна и си спомни какво му беше казал господин Дьо Тревил, когато го посвещаваше в подробности за новата му мисия: