Преминаха през партера, което създаде у Ленкур убеждението, че няма да напускат „Шатле“. Най-после, на първия етаж водещият надзирател спря пред някаква затворена врата. Обърна се към затворника, даде му знак да протегне ръцете си и колегата му завърза китките на младежа с кожена каишка. След това спусна резето и се отдалечи. Другият пазач се опита да блъсне Ленкур. Но той рязко извъртя рамото си и влезе сам в помещението. Затвориха вратата подир него.
Стаята беше прихлупена и студена, с под от каменни плочи, с голи стени. Слънцето изпращаше бледи лъчи през тесните прозорчета, някогашни бойници, а сега оборудвани с рамки и с мръсни стъкла. Имаше камина, а в нея пламтеше огън, чиято топлина се опитваше да прогони влагата. Свещите на два големи канделабъра горяха върху маса, а зад нея седеше кардинал Ришельо, зиморничаво загърнат в дреха с кожена яка. С ботуши, облечен като кавалер, той не беше свалил ръкавиците си, а голямата шапка, с която се движеше инкогнито извън Кардиналския дворец, лежеше пред него.
— Приближете се, господине.
Ленкур се подчини и застана пред масата, на разстояние, което не заплашваше сигурността на Ришельо.
Кардиналът не беше дошъл сам. Без мантия, както и без нищо друго, което можеше да издаде личността и чина му, капитан Сен Жорж, предводител на кардиналската гвардия, стоеше прав от дясната страна на господаря си, леко встрани, с рапира на кръста и с поглед, изразяващ смесица от омраза и ненавист. Един от безбройните секретари на Ришельо също беше тук: седеше на табуретка, държеше на коленете си кутия с писмени принадлежности и беше готов да регистрира детайлите на разговора.
— И така — рече Кардиналът, — вие ме шпионирате…
Секретарят веднага започна да скърца с перото по хартията.
— Да — отговори Ленкур.
— Много лошо. Откога?
— Отдавна.
— Предполагам, от времето на дългата ви мисия в Испания.
— Да, Ваше Преосвещенство.
Сен Жорж потрепери.
— Предател — изсъска той през зъби.
Ришельо властно вдигна ръка, за да го накара да мълчи, и като се увери, че капитанът му се е подчинил, отново се обърна към затворника.
— Бих ви казал с укор, че се ползвахте с пълното ми доверие, но това е задължително условие за всеки, който упражнява вашия занаят. Колко струва шпионинът, който е под подозрение?… Мисля, че се отнасяхме добре с вас. Тогава защо?
— Има каузи, които са по-важни от личностите, които ги изпълняват, Ваше Преосвещенство.
— Значи сте идеалист… Чудесно, мога да разбера… Поне добре ли ви плащаха?
— Да.
— Кой?
— Испания.
— И още?
— Черният нокът.
— Ваше Преосвещенство! — намеси се треперещият от гняв Сен Жорж. — Този предател не заслужава да разговаряте с него!… Да го предоставим на палачите. Те ще изтръгнат всичко необходимо.
— Стига, капитане, стига… Вярно е, че човек, рано или късно, признава необходимото пред палач специалист. Но някои приказват каквото им скимне… И впрочем, нали виждате, че господин Дьо Ленкур ни отговаря на драго сърце.
— Трябва да го осъдят и да го обесят!
— Ще видим дали ще стане така.
Ришельо се върна към Ленкур, който остана невъзмутим, докато траеше този разговор.
— Имам чувството, господине, че не се страхувате от съдбата, която ви чака. Тя едва ли ще е особено благосклонна към вас… Да не сте фанатик?
— Не, Ваше Преосвещенство.
— Тогава ми обяснете, ако обичате? На какво се дължи спокойствието ви?
— Ваше Преосвещенство знае или вече се досеща.
Кардиналът се усмихна, а Сен Жорж кипна и направи крачка напред, като стискаше рапирата си в ръка.
— Не бъдете нагъл! Отговорете!
Ришельо отново се опита да укроти яростта му.
— Готов съм да се обзаложа, господин Дьо Ленкур, че някъде се пази документ, който ви защитава.
— Така е.
— Вероятно е писмо, нали. Писмо и списък.
— Да.
— Колко много се пише… Какво искате в замяна?
— Да живея. Свобода.
— Много е.
— В противен случай отказвам да преговарям.
Сен Жорж остана онемял, докато Кардиналът смръщи вежди и опрял лакти на масата, събра десетте си пръста пред тънките си устни.
— Не искате замяна — поде отново. — Тогава продавате ли?
— Не.
— Не ви разбирам.
— Писмото, за което говорим, ще престане да ме пази, когато се озове в ръцете ви. Никой не се отказва от бронята си пред врага.