Пресичането на границата между земната физика и нормалното за Отвъдие поле на Екзозозеума винаги се превръщаше за Хари в състезание между ръцете и задника му: той трябваше да отвори вътрешната врата, преди да загуби контрол над червата си. Точно на границата, където двете полета се смесват, проклетият байпас обезумява. Но щом се добереше в нормалното за Отвъдие поле, байпасът просто излизаше от строя.
На Хари му се стори, че мина поне час, преди да успее да вдигне мандалото и да отвори вратата. Мигновено цялата чувствителност изтече от краката му. Той се удари няколко пъти по бедрата, за да се убеди, че спазмите му са отминали. Те изглеждаха отпуснати; мускулите му вяло се разтресоха от ударите му.
Сега бяха просто месо.
Все едно съм завързал под задника си две умрели кучета. Само дето не мога да ги изям.
Той с усилие подкара количката по коридора, насочвайки се към балкона, ограждащ Залата на славата. Когато се озова на балкона, огромната изложбена зала внезапно лумна в светлина. Насред залата, окачен на едва видими жици, висеше дракон.
Трийсет и пет метра змиевидна мощ — титаничните ѝ крила се разстилаха като прозрачна шатра над цялата зала, а люспите ѝ блестяха като разноцветни диаманти. Дългата гущерова шия беше извита нагоре, зъбите в гигантската уста бяха дълги колкото половината ръка на Хари, а от гърлото изригваше пламък — ален най-отстрани, оранжев и жълт по-навътре и ослепително бял в самата сърцевина. А в центъра на този невъобразим огън, на малка кръгла платформа двайсетина метра по-долу, беше коленичила в поза за молитва фигура в блестящи доспехи, с ръце, стиснали ефеса на меч с широко острие. Щит от синя светлина предпазваше човека от огъня на дракона, който разтопяваше камъка наоколо.
Хари хвърли само бегъл поглед на тази сцена. Доспехите бяха съвсем истински — те принадлежаха на Джубар Теканал — Актьора Реймънд Стори. И драконката беше истинска в по-голямата си част; Хари лично беше оглавил експедиция до мястото на битката, за да бъдат събрани люспите. За момент се зачуди дали Крис Хансен беше видял легендарната тридневна битка между Стори и Ша-Рикинтеър? Имаше бегъл спомен, че Стори беше любимият Актьор на Хансен.
Намръщен, подкара количката нататък още по-бързо.
Хари мразеше шибаното място. Беше се съпротивлявал на самата идея за Зала на славата, но президентът Търнър се беше наложил с подкрепата на Борда на директорите. Търнър беше казал, че това ще е голяма атракция за туристите, Бордът се беше съгласил и Хари трябваше да признае, че са прави: Залата на славата заемаше по-малко от една пета от Екзозеума, но привличаше деветдесет процента от посетителите.
Той зави с количката и се насочи към дългата спирална рампа, съединяваща галерията със залата. Налагаше се да се позабърза: по обяд мястото щеше да отвори за посетители, а предстоеше да се свърши много работа, преди тук да се напълни с туристи. Той въртеше колелата все по-силно и набра скорост още преди да се озове на рампата. Спусна се надолу почти без да намалява скоростта, и по широка дъга влезе в коридора, водещ към Залата на Каин.
В края на коридора, смален от разстоянието, го чакаше Бърн.
Във вътрешността на витрина от бронирано стъкло той беше заел бойна поза. Носеше шевиотено облекло, което някога е било червено, но сега беше избледняло до розово — същите дрехи, които бяха на него, когато Каин го уби. Лицето му беше свирепо озъбено, а двете му ръце бяха върху ефеса на Косал, меча главорез с широко острие. Изглеждаше, сякаш защитава арката от свиреп противник.
Хари се застави да продължи да кара количката напред. Всеки път ми се струва, че мога да премина покрай него, без дори да си спомня, просто да премина… И никога не се получава.
Около витрината от бронирано стъкло постоянно вонеше на някакъв консервиращ газ. Таксидермията беше отбелязала голям напредък напоследък: персоналът на Екзозеума просто беше измил тялото, беше зашил разкъсаните дрехи, беше покрил с перука дупката в черепа и беше инжектирал трупа с нещо за втвърдяване на мускулите, след което го беше изложил на сегашното му място.
И ето ги тук. Истинският Бърн. И истинският Косал.
Най-популярният експонат в целия Екзозеум.
Хари все пак се спря до витрината, стараейки се да не гледа табелата. И без това знаеше надписа наизуст. Вторачи се в искрящите очи на Бърн. Понякога ми е трудно да повярвам, че ти изгуби, а аз спечелих.