Но не го нападна. Може би, заставайки толкова близо до Рейт, бе забелязал собствената си смърт в тъжните му бледи очи.
— Ваше Сиятелство? — извика звънко Рейт. — Ваше Сиятелство, аз съм Рейт… Посланик Рейт.
— Как ли пък не — рече офицерът.
— Ваше Сиятелство, трябва да поговорим.
От вътрешността на параклиса се разнесе гробовен грак, който отекна в празната стая:
— Махай се.
— Чу човека, приятел — каза офицерът, приближавайки се още повече към него. Той вдигна меча си така, както момче вдига пръчката си, за да подплаши улично куче.
— Ваше Сиятелство, става въпрос за Каин — рече Рейт. — Трябва да поговорим за Каин.
Настъпи продължително мълчание; никой не помръдваше от мястото си.
— Пуснете го.
Офицерът отстъпи назад и показа с меча си вратата. Рейт мина покрай него, без да го поглежда, но усети промяната в стойката на този гладен ранен звяр.
— Недей — каза просто той.
После спря и зачака. Маслото от лявата му ръка падаше на плътни капки върху пода.
Пазачът зад гърба му неохотно свали вдигнатия меч.
— Не можеш да ме уплашиш.
— Така е — съгласи се Рейт, без да се обръща. — Но мога да те убия, макар да не ми се иска.
Той отново усети размърдването на гладния ранен звяр — но този път той бавно отстъпи. Рейт кимна на себе си и тръгна напред.
6.
Високите стени на параклиса сияеха със слаба отразена светлина; тя проникваше пред цветните стъкла на вентилационните шахти и падаше на меки вълни върху редиците пейки за коленичене, разположени от двете страни на алеята. Танцът и пулсът на отразената светлина сякаш вдъхваше живот на каменния Ма’елкот. Статуята му с височина от два човешки ръста се извисяваше до олтара, а пред нея на пода лежеше вързоп от мръсни парцали, вонящи на масло и пушек.
Рейт стоеше неподвижно в нефа и гледаше към бога.
Една сълза се отрони от дясното му око, плъзна се по бръчката край устата му и безшумно капна от брадичката му. Бавно, чувствайки се внезапно слаб и стар, Рейт се отпусна на едно коляно и наведе глава. След това удари с юмрук малко над сърцето си и протегна ръка към образа на бога, разтваряйки пръсти. Прости ми, татко — помоли се той. — Нямам друг избор.
Сълзи бликнаха от очите му.
Прости ми.
И въпреки това някъде в сърцето му гореше таен пламък. Дори сълзите, които се стичаха по лицето му, му се струваха неискрени — изиграни. В какво се превърнах?
— Рейт…
Гласът се разнесе откъм олтара. Той повдигна глава и установи, че вързопът от мръсни парцали в подножието на статуята се беше разгърнал и разкрил сгърчено от умора лице, омазано с мръсотия. Парцалите се размърдаха и се раздвижиха по неприятно разтеглив начин, сякаш покриваха някакво желеобразно морско същество.
— Ваше Сиятелство — каза Рейт. — Благодаря, че ме приехте.
Купчината парцали се отърси и бавно се надигна, достигайки човешки ръст.
— Знам защо си тук.
Съмнявам се, помисли си Рейт и без да се изправя, каза:
— Дойдох да спася града и Империята.
— Не ме лъжи, Рейт. — Парцалите се затътриха към него през нефа. — Всички ме лъжат. Не мога да разбера защо всички си мислят, че вече не мога да разпознавам истината. — От купчината парцали се протегна бледа като на мъртвец трепереща ръка, която го сочеше с вдървените си пръсти. — Дошъл си за Каин. Подкрепяш го още от самото начало.
— Ваше Сиятелство, мога да ви помогна. Имам лекарство. Мога да ви върна здравето.
— Не ме лъжи! — Ръката замахна към него, сякаш го проклинаше. — Ти ми даде тази идея — да го доведа тук. Ти го накара да се изправи срещу мен, срещу града ми. Всичко това… — Ръката направи голям кръг, обхващайки безграничното опустошение на града и Империята. — Всичко това се случи заради теб. Ти си виновен, Рейт! — Пръснаха се бели капки слюнка. — Ти! Ти! Ти!
С всеки вик обвиняващата ръка се приближаваше все по-близо. Рейт наведе главата си още повече; вперил поглед в разкъсания, омазан с масло подгъв, който едва прикриваше разранените и кървящи боси крака, той каза:
— Ваше Сиятелство, моля ви…
Виковете преминаха в крясък, призоваващ Божиите очи; отвърна му тропот на ботуши — много ботуши.
— Ваше Сиятелство, има лекарство. Можете да се спасите. Империята може да бъде спасена…
Треперещата ръка го посочи:
— Арестувайте този мъж! Арестувайте го и го убийте!